Бягай от бягащата пътека!

Може би няма да преувелича твърде, ако изкажа предположението, че най-използваният фитнес уред в света е бягащата пътека. Ами, да – спокойно бихме могли да заявим, че тичането е най-популярната физическа активност за "влизане във форма". И какво по-хубаво от това да си тичаш на закрито? Там е сухо и топло, има телевизор, музичка, душът е на една ръка разстояние и сякаш е крайно време да забранят спорта на открито, мхм.

Вижте сега, не искам да обиждам никого, но да сравняваш търчането по бягаща пътека с истинското тичане е като да кажеш, че тофуто си е съвсем читаво сирене. Тази работа е сбъркана на толкова много нива, че чак не ми се започва. Но нали все някой трябва да пише за тези работи.

Когато тичате истински, (тоест, когато земята не се движи под краката ви, а се случва точно обратното) вие използвате един голям набор от мускули + собственото си тегло + гравитацията, за да генерирате движение. Най-често това движение се случва в посока напред и тогава вие упражнявате сила върху земната повърхност, опитвайки се да я "издърпате зад себе си" посредством мощните мускули на задните бедра и седалището.

Сега си представете, че, вместо неподвижна земя, под краката си имате една поточна линия, както е в случая с бягащата пътека. Ето това е прекрасният момент, в който няма нужда да "дърпате" повърхността под себе си, защото тя е достатъчно услужлива да го прави сама. Поставяте стъпало на нея, тя го завлачва зад вас и точно преди да е станало прекалено късно, вие приземявате другото си стъпало пред себе си. На практика, всичко, което вършите, е да омекотявате съприкосновението с бягащата пътека посредством коленете си и да подскачате нагоре-надолу в опит да не се пребиете. В крайна сметка почти цялата работа се поема от предните бедрени мускули (квадрицепси) и прасците, докато задните бедра и седалището спят, понеже машинката е иззела техните функции.

Всичко това е много хубаво и удобно до следващата пролет, когато ще решите, че времето е супер, че вие също сте супер и, че би било супер да потичате едни 10-тина километра навън. По този начин ще поискате от тялото си неща, от които упорито сте го отучвали с помощта на бягащата пътека. Бидейки не твърде подготвено за това, то най-много да вземе да се счупи. Разбира се, подобен сценарий не е твърде задължителен, но е вероятен предвид факта, че повечето хора и без това страдат от слабост в задната част на тялото и подобна практика допълнително може да задълбочи този проблем. Затова, ако много държите да си общувате редовно с бягащата пътека, бихте могли да компенсирате нейната непълноценност по два начина:

• Осигурявайте си допълнителни тренировки за задните бедрени мускули и седалището и/или

• Балансирайте тренировките на пътека с еквивалентен обем тренировки на открито

И все пак, имайте си едно наум :)