Всяка крачка е от значение 2

Няма да крия, че въпреки оптимистичната си природа, от време на време обичам да се оплаквам от живота – профилактично, нали разбирате.

Най-често, мрънкането ми е свързано с неудобството, че до работното ми място няма адекватен транспорт. Тоест, почти всеки ден, дори през зимата, ми се налага да пътувам до офиса на собствените си "колела". Въпросното придвижване ми отнема около час и половина (общо за отиването и връщането).

А сценарият е следният. Сутрин, след дългата тирада за това колко несправедливо е съществуването ми, тръшкам вратата на апартамента и тръгвам, леко начумерена, по познатия маршрут.

Любопитното е, че само след няколко минути, настроението ми се оправя и, без значение климатичните условия навън, изведнъж ми става леко и бодро на душата. Причината за рязката промяна в състоянието ми е ясна.inm.com

Нарича се "ходене" и то, независимо от капризите ми, е прекрасна физическа дейност, която, всъщност, трябва да бъда много щастлива, че практикувам ежедневно.

Да започна оттам, че вървенето има невероятно бърз събуждащ ефект :) Няколко крачки и съм там – в началото на деня си, абсолютно събудена и готова за работа. Движението е подобрило кръвообращението ми, а в мозъка ми е навлязъл повече кислород.

Резултатът: усещам се прилично заредена с енергия, а тонусът ми вече е в тип-топ форма. Бонусът е, че от странните сънища не е останал и спомен, а мисълта и концентрацията ми са обединили усилията си, за да ми помогнат да се справя с дневните предизвикателствата.

И, да, едва ли изгарям много калории, крачейки по улиците, но определено се раздвижвам и активирам работата на мускулите си. Нарочно пък, за да увелича въздействието от въпросната физическа активност, се старая да се движа по-бързо (може и да съм смешна отстрани, признавам). Разбира се, увеличавам скоростта постепенно. Както си му е редът, позволявам на крачетата и цялото ми тяло да се адаптират към студа.

Другото хубаво нещо е, че ходенето значително подобри съпротивителните сили на организма ми. Факт е, че напоследък боледувам рядко, а когато все пак ми се случи, решавам проблема бързо, за нула време.

И не на последно място: страхотна антистрес терапия е, няма майтап - особено връщането от работа. Точно тогава получавам прекрасната възможност да остана сама със себе си и да обмисля на спокойствие случилото се през деня. И да го приема философски ;)

След всичко казано дотук, абсолютно съм сигурна в това, което колегата Кирил Русев вярва – че всяка крачка е от значение. Затова ще продължа да ходя пеша (с позволение да се оплаквам профилактично).

Даже ще ви посъветвам да постъпите по същия начин - ходете! Правете го редовно, не по много, и ще бъдете здрави и пълни с енергия.