Загадъчните хора, на които нищо не им се "лепи"

Много добре знаете за кои хора иде реч. Това са хората, на които всички ние завиждаме. Някои ги обвиняват в незаконно притежание на "право" черво, други вярват, че тайно повръщат публично погълнатите несметни количества храна, а трети са почти сигурни, че става дума за глисти.

Просто трябва да има някакво (правдо)подобно обяснение - все пак всички (или поне повечето от нас?) са наясно със законите на термодинамиката и знаят, че ако енергийният прием надвишава енергоразхода за по-продължителен период от време, това води до напълняване.

Ето защо е странно съществуването на индивиди, които категорично отказват да напълнеят, независимо от очевидния факт, че системно преяждат. В същото време изглежда така, сякаш всички останали трупат килограми в резултат от най-малкото диетично прегрешение. Едно възможно обяснение на втория феномен можете да откриете в статията за реалността, а днес ще се опитаме да хвърлим малко повече светлина върху първия.

Хубавото в случая е, че за хвърлянето на светлина можем да се позовем на едно класическо изследване, проведено от Ливайн и колектив през вече далечната 1999 година. Неговата цел е именно да идентифицира каква е реалната причина храната да не се "лепи" на някои хора дори и в условията на калориен излишък, тоест - системно преяждане.

За експеримента са подбрани 16 доброволци с нормално тегло (12 мъже и 4 жени на възраст между 25 и 36 години). Преди и след провеждането на опита всеки един от тези хора преминава през серия от тестове, които околичествяват техния процент подкожни мазнини, метаболитно ниво и други релевантни параметри.

Самият опит продължава 8 седмици и се състои в добре контролирано от учените преяждане с по 1000 калории на ежедневна база. На края на този период картинката доста добре отговаря на описаната по-горе горчива житейска реалност - натрупаното количество подкожни мазнини се различава десетократно между някои от участниците, варирайки от напълняване само с 0,36 килограма до напълняване с цели 4,23 килограма.

Имайки предвид факта, че храната се следи стриктно от екипа на изследването, за тези драстични разминавания не остава друго възможно обяснение, освен различния дневен енергоразход на участниците.

Тук е важно да поясним, че когато говорим за общ дневен енергоразход, всъщност имаме предвид 3 основни неща:

1. Базово метаболитно ниво. Срещано още като BMR (от англ. basal metabolic rate) това е израз на енергоразхода ни в покой или енергията, която хабим, когато сме легнали, не мърдаме и не храносмиламе.

2. Термичен ефект на храната. Това е енергията, която горим за разграждане, усвояване и др. метаболитни процеси, свързани с яденето.

3. Термичен ефект на физическата активност. Физическата активност се дели на два подвида:

- тренировъчна физическа активност - участие в състезателен спорт, фитнес, йога и всяко действие, което предприемаме волево, структурирано и за по-продължителен период от време

- нетренировъчна физическа активност. В научната литература енергоразходът от нея се споменава и като NEAT (от англ. nonexercise activity thermogenesis) и тя е събирателно за влизат всички физически действия, които не попадат в по-горната подкатегория, в това число домакинска работа, поддържане на седнало или изправено положение, наместване, неволно помръдване, шаване, спонтанни мускулни контракции, потропване с пръсти и други дискретни и недотам дискретни паразитни движения.

Именно NEAT е това, което привлича вниманието на учените при анализа на данните от експеримента, защото се оказва, че всички останали компоненти на общия дневен енергоразход остават сравними между участниците и не могат да обяснят големите несъответствия в напълняването.

И наистина, при един общ поглед върху резултатите се оказва, че NEAT се увеличава средно с по 336 калории на ден, което го прави отговорен за 2/3 от прираста на общия дневен енергоразход. По-важното е, че NEAT варира между участниците също толкова широко, колкото и натрупаната мастна тъкан - от 98 калории отрицателен енергоразход до 692 калории положителен енергоразход.

Това кара учените да заключат, че вариациите в напълняването между различните участници могат да бъдат отдадени предимно и основно на вариациите в енергоразхода от нетренировъчно естество. Казано на по-разбираем език, на този свят има хора, които несъзнателно реагират на повечето храна с повече движение и хора, които не го правят. Първите попадат в групата на онези, на които нищо не им се "лепи".


Източник: James A. Levine, Norman L. Eberhardt, Michael D. Jensen. Role of Nonexercise Activity Thermogenesis in Resistance to Fat Gain in Humans. Science 8 January 1999: Vol. 283, no. 5399, pp. 212-214 DOI: 10.1126/science.283.5399.212 [PubMed]