Преди около 20 години до мен за пръв път долетя слух, че човек никога не забравял как се кара колело и как се... е, какво беше другото, не помня. Но щом чух тази мъдра мисъл, от по-голямо значение ми се стори фактът, че никога няма да забравя изкуството на колоезденето. Защото съвсем наскоро ме беше споходило страхотното умение да балансирам на две гуми, без помощта на 2-3 подпиращи балканчето ми хлапета. Години по-късно се зарадвах да разбера, че и други спортни умения не увяхвали с времето, благодарение на..
Мускулната памет! Е, разбира се, никой от поотрасналите съзнателни хора не мисли, че това е някаква слузеста тъкан около мускулите, която заспива, щом не тренираме и се събужда, щом започнем да се набираме, например.
За изненада и не чак дотам, т.нар. мускулна, двигателна или дори контекстуална памет е функция на мозъка. Същата играе важна роля в живота на всеки от нас, който тепърва прохожда, завръща се във фитнес залата или пък по време на следоперационна рехабилитация (при която може да се наложи повторно заучаване на всички двигателни модели).
Но двигателната памет не само ни прави услуга в заучаването на елементарни моторни умения, но и ни съдейства в процеса на усъвършенстването на много по-сложни движения, изискващи голяма доза сила, ловкост, гъвкавост, координация и други физическо-когнитивни качества.
Акробатическите номера в цирка, опасните филмови каскади и изкачването на връх Чомолунгма, са само част от тях. Излиза, че тази митична контекстуална памет е изявен актьор в нашето всекидневно житейско представяне. Поради тази причина бихме искали да ви запознаем поне на любителско ниво с нейната същност и функции.
Мускулната памет се изгражда чрез многократно повторение на едно и също действие. Вследствие на тази практика се формира дълготрайна памет, която помага на тялото да извършва едно движения без първоначално положените за целта усилия. Когато сте седнали на колелото за първи път, да речем, сте се усещали неумели в баланса и последователното завъртане на двата педала.
При всяко ново сядане на колелото обаче, невротрасмитерите в главата ви (веществата, отговорни за комуникацията между нервните клетки) стимулират мозъчните клетки, които помагат на тялото да осъществи всички мускулни операции, за да се задържите върху велосипеда и да го подкарате някак.
inm.comПо-интригуващото в случая е, след като невротрансмитерите изпратят многократно тези послания от мозъка към тялото, мозъчните
клетки си изграждат цели неврални пътища – системи, посредством които мозъкът се екипира за по-нататъшното пълноценно извършване на дадена умствено-физическа задача.
И така, урокът е научен. Моделът за каране на колело е възприет от мозъка след упорита практика. Изградени са пътища, по които това действие да бъде извършвано многократно в бъдеще. Остана да добавим още нещо – хубаво е заучаването да се случва с правилната техника. Защото, за най-голямо съжаление, мускулната памет няма рецептори за биомеханични грешки, допуснати от вас при усвояването на дадена физическа дейност.
В този смисъл, ако се научите да карате колело изгърбени или всеки път стискате дръжките твърде силно, защото ви е страх да не паднете на земята, този навик ще бъде изкоренен много трудно. Със също толкова практика, колкото е била необходима, за да се научите да карате за първи път, ако не и повече.
Изпитанието не е леко, но си заслужава. Следващия път, когато понечите да свършите нещо, се запитайте: "Дали съм запомнил правилно как се прави това"?
Добави коментар