До мястото, което обитавам, има училище. Там, освен учебни занимания, се провеждат и класове по йога. Всяка вечер покрай нас преминават млади, готини, физически ангажирани хора, което до вчера можеше само да ме радва. Защо до вчера ли?
Стоя си аз на терасата и размишлявам за нещата от живота и отвъд. Но в същото време бдя. Бдейки, наблюдавам как от училището се задават трима млади, готини... сещате се. Две дами и един джентълмен. Очевидно са заредени с настроение от преживяното, говорят си на висок глас и се смеят. И точно в този момент, точно под мен, се разиграва следната случка: двете дами, като да са се наговорили предварително, писват в един глас, че им тежат шалтетата. Шалтетата? Дето виждам как ги подухва вятърът? Дето са ги носили има-няма 50 метра? Същите тия шалтета, да! Изпадам в шок. Джентълменът също. Но това не му пречи да манифестира своето кавалерство, превивайки се под непосилната тежест на двете бонус постелки. Закривам очи с длан, за да не стана свидетел на подобно самоотвержено самоубийство и влизам на топло с тежки мисли в главата. Толкова тежки, че изпитвам нужда да ги разтоваря на следните редове...
За разлика от храните, добри и лоши спортове няма, нали? Всеки спорт си е просто супер, особено когато те кара да се движиш. Защото двигателната активност изгражда. Изгражда най-вече качества, които са преносими в ежедневието и го правят по-лесно. Добре, защо тогава има хора, които хем спортуват, хем не се справят с ежедневни предизвикателства като пренасянето на шалте от 300 грама на къси разстояния? Варианти най-различни, но нека се спрем на трите най-вероятни:
Избор на неподходящ спорт. Лоши спортове може и да няма, но някои спортове са по-подходящи от други. Проблемът е, че твърде малко хора си задават въпроса кое е качеството, от което имат най-голяма нужда, когато избират с какъв спорт да се занимават. В повечето случаи изборът става под въздействието на модата, на близък човек, или поради факта, че въпросното действие изглежда добре, погледнато отстрани. Ако се върнем на конкретния пример с дамите и шалтето, очевидно става дума за липса на достатъчно сила и силова издръжливост и практикуване на спорт, който развива по-скоро пасивна гъвкавост.
Йордан ЗдравковС това не се опитвам да омаловажа йогата. Тя има своето място, но съм на мнение, че
болшинството от нас биха извлекли повече практически изгоди от умението да вдигат и носят тежко, отколкото от умението да си качат краката зад врата. И преди да ме обявите са ужасен фитнесар, бързам да отбележа, че е също толкова позорно да видиш мъж, който може да клекне със 150 кг, но се задъхва на 30-тото стъпало на стълбището и не може
да догони трамвая, дори и животът му да зависи от това.
Спортуване на принципа "колкото да не заспя". Всеки от вас навярно познава поне един човек, за когото спорта се изразява в закупуването на карта за фитнес, велоергометър, лежанка и т.н. И всичко приключва със самата покупка или в най-добрия случай бива последвано от занимания, които са толкова спорадични и/или нецеленасочени, че тренировъчният ефект от тях е по-скоро отрицателна величина. Но дълбоко в себе си сме със съзнанието, че сме се погрижили за себе си. Да – направили сме дарение на местната зала или сме се сдобили с изключително скъпа и авангардна закачалка за дрехи.
inm.comФобия от натоварване по принцип. Това е най-парадоксалният случай, но е прекалено често срещан, за да не бъде
споменат. Обикновено става дума за хора, които всъщност не са привърженици на активния начин на живот, но спортуват заради предполагаемите ефекти от това занимание. Тоест, движат се точно толкова,
колкото си представят, че им е необходимо за постигането на конкретна цел, но нито идея повече. Ако отново се върнем на примера с дамите и шалтето, бихме могли да разтълкуваме тяхното деяние и по
следния начин: Те вярват, че йогата е супер, защото ще им помогне да
отслабнат (примерно). Затова се заставят да тренират с истинско настървение (каквото и да означава това в йога :)), но в момента, в който класът приключи, няма стимул на този свят,
който да ги накара да положат дори и минимално физическо усилие. След време ще обявят, че йогата "не работи" и вероятно ще потърсят нов магически спорт, който да им разреши проблемите.
Давам си сметка, че случката в основата на настоящия материал може да е разтълкувана изцяло погрешно от мен и дамите с шалтетата просто да са търсили внимание, флирт или друго от стоте хиляди неща, които жените искат през цялото време. Въпросът е, че подобни случки се случват навсякъде около нас и дори с нас самите.
Може би е крайно време да се запитаме защо спортуваме, какви са ползите от това и най-вече – приложими ли са тези ползи в реалния живот?
Добави коментар