Сигурно са малко нещата, които могат да отчаят един трениращ така, както неочакваният застой. А застоят почти винаги е неочакван. Когато си начинаещ, си свикнал силата ти да расте от тренировка на тренировка, а мускулите ти сякаш стават по-големи с всяко едно повторение. Постепенно това темпо започва да се забавя, но ти пак си доволен, защото си в състояние да подобриш рекордите си на основните движения със забележителните 20-30%.
Но ето, че в крайна сметка идва денят, в който няма развитие. Няма развитие и на следващия ден, и на следващата седмица. Дори ти се налага да намалиш тежестите, за да си завършиш тренировката. Добре, видно е, че прогресът те е изоставил.
А видно ли е всъщност? Дайте да видим...
Прогресът не винаги се случва линейно. Поне не и след като излезете от категорията "Начинаещи". Колкото повече тренировъчен стаж натрупвате, толкова повече ще се доближавате до индивидуалния си генетичен потенциал. Прогресът вече няма да е резултат от предходната тренировка, а от серия тренировки (или дори тренировъчни цикли) в продължителен период от време. През този период с натрупването на умора ще намаляват и способностите ви да демонстрирате различни атлетически качества. Това обаче не означава, че тези качества са регресирали, те просто са временно "замаскирани". Поради тази причина може би след един определен момент ще е добра идея да преосмислите програмата си, като добавите разтоварващи седмици и дори разредите честотата и/или намалите обема на тренировките.
"По-технично" значи прогрес. Не мислете за напредъка единствено под формата на повече мускули и/или тежести. Ако днес преодолявате все същите 100 кг с по-добра форма, отколкото сте го правили миналия месец, значи се развивате. В стремежа си да вдигат все по-тежко, много трениращи допускат сериозен компромис с техниката си и на практика регресират. Още по-страшно е, когато това доведе до контузии, които ще ги изкарат от залата за месеци наред.
И "по-бързо" значи прогрес. Времето, за което можете да изпълните
едно движение, е от много голямо значение. Ако отново прибегнем до пословичните 100 кг и те се движат по-бързо и равномерно от всякога, то вие сте подобрили мощността си и на теория активирате
много повече мускулни влакна в изпълнението на конкретното движение. Мощността е и ключово качество във всеки спорт, различен от шах или бридж.
Начинът на мислене също прогресира. Има хора, които цял живот знаят, че "мъртвата тяга е упражнение за гръб, което прецаква кръста". Има други, които първоначално си мислят като първите, но след това осъзнават, че мъртвата тяга е чудесно упражнение, което развива силата и мускулната маса на цялото тяло. Трети пък в крайна сметка разбират, че мъртвата тяга се базира на един от основните двигателни модели в човешкото тяло и, ако се изпълнява правилно, може да послужи за постигането на различни цели, в това число повече мускули, повече сила, повече функционалност в ежедневието, по-малко мускулни дисбаланси или с други думи: по-качествен и щастлив живот.
А вие прогресирате ли? Как измервате прогреса си?
Добави коментар