Когато „повече“ = „по-малко“

Интересна е нашата обсебеност от идеята за "повече". Тя намира израз във всички сфери на социалния живот и фитнесът не прави изключение. Но докато в другите си проявления тя може да бъде полезна, смятаме, че при тренировките не винаги е така. Поне не и след определен момент.

Преди време писахме какво е за нас фитнесът и загатнахме, че атлетизмът над определено равнище вече не е фитнес, а по-скоро фиксация. И като всяка друга фиксация може да бъде контрапродуктивен.

Повечето от нас започват да тренират с тежести поради различни причини, които най-общо биха могли да бъдат сведени до:

1. външен вид (мускулна маса, нисък процент подкожни мазнини) и/или

2. атлетически качества (сила, мощност, бързина, издръжливост).

Здравето е един много съществен компонент от т.нар. фитнес, но е сравнително по-рядко срещан мотиватор, особено при по-младите хора. Редовните тренировки, повечето мускули и повечето сила могат да допринесат за подобряване на здравословното ни състояние, но това за нас е от второстепенно значение, поне до навършването на определена възраст. Дотогава "повече" само по себе си е достатъчен стимул за постоянството ни.

За съжаление идва един определен момент, в който "повечето" започва да се отразява по негативен начин на здравето ни и на качеството ни на живот, като цяло. Това обикновено е моментът, когато се сдобием с мускули или сила, които са далеч отвъд ежедневните ни потребности и продължим да искаме повече.

Хората, които имат нужда от подобни свръхчовешки постижения, се наричат атлети. Те се състезават с тези си качества и обикновено получават пари за това. При тях всичко друго е от второстепенно значение, включително и здравето.

Ние не сме атлети, а обикновени хора, които получават пари, за да вършат други работи и които ще са повече от щастливи да обичат, да бъдат обичани и да не ги боли кръстът на 50.

Моят личен опит говори, че периодът от живота ми, в който съм тренирал най-здраво, бил съм най-мускулест и самоцелно съм преследвал колкото се може повече сила, съвпада с период, в който работата не ми е доставяла удоволствие, връзката ми е отивала към провал, а социалните ми взаимоотношения са били, меко казано, посредствени. Трудно е да се каже кое е причината и кое – следствието, но за мен зависимостта е неоспорима.

Важно е да си дадем сметка, че не можем да имаме по много от всичко. И че когато постигането на "повече" е самоцел, тогава неусетно можем да останем с "по-малко" в области, които са наистина важни за нас. Посветете най-дългия ден от годината да помислите от какво са продиктувани настоящите ви фитнес амбиции и по какъв начин осъществяването им ще ви направи по-здрав и по-щастлив човек.