Проверявайки какво съм пропуснал през отсъствието си от цивилизования свят, попаднах на един интересен материал на тема гъвкавост, който възнамерявам да ви попреразкажа с елементи на разсъждение. Той е публикуван в блога на Тод Харгроув – бивш адвокат от Сиатъл, понастоящем посветил живота си на практикуването, изследването и преподаването на правилна и безболезнена двигателна култура.
Определено ми хареса дефиницията на Тод, която гласи, че гъвкавост е способността да постигнем движение в дадена става от точка А до точка Б. В този смисъл, тя отговаря на въпроса "Колко?", но не отчита качествения аспект на движението в този диапазон, т.е. "Как?". Последният се определя по-скоро от други фактори като бързина, сила, мощност или контрол, които са от много по-сериозно функционално значение от гъвкавостта сама по себе си. В тази връзка авторът дава за пример популярни спортове като футбола, тениса и баскетбола. Там рядко могат да бъдат забелязани екстремни прояви на това качество, но непрекъснато се демонстрира някаква комбинация от останалите атлетически характеристики.
inm.comЕдно от
цитираните изследвания, което обхваща 31 футболни отбора, показва, че гъвкавостта в областта на
слабините не е от статистическо значение за възникването на разтежение в тази област. Много по-сериозни фактори в случая са силата на аддукторите (мускулите от вътрешната страна на бедрото) и
наличието на предходни контузии там.
С всичко това не се опитвам да кажа, че гъвкавостта е ненужно качество. Всеки човек се ражда с определена свобода на движение, която му е необходима, за да може да функционира ефективно и безопасно. Ако поради някаква причина тази свобода бъде ограничена, то най-добре е да се работи по възстановяването й.
Самоцелното й развиване отвъд определени граници обаче не само, че е ненужно, но може да бъде потенциално опасно. Това важи с особена сила в случаите, когато не разполагаме с необходимата координация и контрол върху движението. Неслучайно нервната ни система си има механизми, чрез които може да ни попречи да използваме гъвкавостта си в отсъствието на адекватна стабилност в пояса, например. Затова и много хора не могат да докоснат пръстите на краката си от изправено положение, но седнат ли на земята, това изведнъж става възможно.
Ето защо е добре, преди да потърсите повече гъвкавост, да се попитате защо ви е нужна тя и дали всъщност постигането й ще задоволи вашите цели. Ако вярвате, че е така, уверете се, че разполагате и с достатъчно стабилност и сила, които ще ви позволят да упражнявате свободата си на движение контролирано и по безопасен за вас начин. Не на последно място, постарайте се да бъдете симетрично гъвкави или поне симетрично сковани.
Добави коментар