В съвременния си вид седенето най-често представлява позиция на покой, в която задните ни части са в контакт със стол, диван, фотьойл, пейка или друга повърхност, предназначена за сядане. Всички се сещаме и за някои традиционни форми на седеж като турски, японски (сеиза), лотус и др., които понастоящем са изгубили функционалния си характер и са останали единствено като част от някои ритуали или церемонии. Няма да преувеличим, ако кажем, че седенето в съвременния си вид е любимата поза на човека от развития свят и в нея прекарваме най-много време от денонощието си.
Какво ни дава седенето?
В общи линии, седенето ни дава комфорт при работа, почивка, хранене, развлечение, ходене до тоалетната и дори трениране.
А какво ни коства то?
Занижен енергоразход. Седенето е комфортно, тъй като ангажира много по-малка част от мускулатурата ни, а това е причина да изразходваме значително по-малко енергия.
По-висока смъртност. Ако подобно твърдение ви се струва абсурдно, тук бихте могли да прочетете повече по въпроса.
Структурни изменения. Седенето е комфортно и поради факта, че се е превърнало в навик. Телата ни са свикнали да прекарват най-продължително време в тази поза и стават най-пригодни за използване именно в нея. Тук трябва да се отбележи и обстоятелството, че много от нас седят неправилно и по този начин се "фиксират" в неизгодна биомеханична позиция. Това впоследствие оказва много сериозно влияние върху качеството ни на живот и може да намери израз в изкривена стойка, затруднено дишане, мускулни болки и ставни проблеми от най-различен характер.
Липса на възможност да се движим по по-естествен начин.
Всъщност, това може би е и най-сериозният проблем със седенето. То е заменило голяма част от традиционните пози на покой, някои от които споменахме по-горе. Това са все позиции, които са от
много голямо значение за двигателната ни култура, тъй като насърчават оптимална дължина и еластичност на тъканите и оттам – повече свобода на движение.
Казва се, че човешкото тяло е пригодено за клечане и седене на земята. Ако се замислите, в подобно твърдение има доста логика. Първите представители на нашия вид не са имали столове под ръка. Свидетелство за това са и населенията на развиващите се държави, където начинът на живот в доста по-голяма степен се доближава до начина, по който всички ние сме битували преди време. Там рядко ще видите хора, седящи на стол. Там предимно се клечи... по време на работа, почивка, хранене, развлечение и ходене до тоалетната.
Малките деца също предпочитат да клечат и да седят на земята, преди да бъдат "интегрирани" в съвременното общество с помощта на стола.
Един съвет...
Следващия път, когато ви се прииска да седнете, опитайте се да клекнете. Пределно ни е ясно, че подобно поведение не би било обществено приемливо на работното място или в по-изискана компания. Но винаги можете да го опитате в усамотението на собствения си дом или пък при други обстоятелства, позволяващи това. Когато четете книга или пиете бира в парка, например. Или пък когато ремонтирате колелото, компютъра, или извършвате друга дейност, която изисква да сте по-близо до земната повърхност.
Всъщност, възможностите са много и само криворазбраното достойнство на
съвременния човек може да ви попречи да се възползвате от тях. Първоначално ще е трудно и много от вас ще осъзнаят колко много са се отдалечили от едно умение, с което са дошли на този свят.
Това не трябва да ви отказва. Целта ви е да потънете толкова дълбоко, колкото позволява гъвкавостта ви на офисен човек. Всяко коляно трябва да сочи в приблизително същата посока, в която сочи и стъпалото на съответния крак, а петите ви трябва да са в непрекъснат контакт със земята. Останете в тази позиция и се опитайте да се "донаместите" в нея, като се раздвижите напред-назад и настрани. Задръжте така, докато положението стане нетърпимо. След това се чувствайте свободни да седнете на земята или да се изправите, за да си починете малко. Бихте могли да повторите опита непосредствено след това или чак на следващия ден, ако се опасявате, че може да си скъсате панталоните или дори да умрете.
Старайте се всеки следващ път да подобрявате дълбочината и продължителността на клякане, докато си вземете обратно това, което природата ви е отредила, а вие сами сте си отнели.
Добави коментар