Скоростта има значение

Има хора, които обичат да вдигат бавно, има и такива, които за привърженици на по-експлозивния тип тренировка. И от двата лагера могат да ви заринат с аргументи защо техният подход е по-правилният и ще се постараем да адресираме техния спор в някоя бъдеща статия.

Засега ще предпочетем да не предизвикваме допълнително напрежение около този чувствителен въпрос, а да се концентрираме върху скоростта на движение като индикатор за процесите, които се случват в тялото ни. Да, скоростта е много показателна за това как върви тренировката ни и какви ще са резултатите от нея. Повечето от нас са много корави и обичат да завършват серията си на всяка цена. Под завършване имаме предвид онези повторения със скоростта и техниката на парализиран охлюв. Защото точно те са тези, които превръщат момчето в мъж, не?

Ами, не! В момента, в който започнете да изнасилвате онези последни няколко повторения, с вас се случват няколко много неприятни неща:

• Под въздействие на натрупаната умора тялото ви изключва от действието големите, силни и бързи моторни единици и остава да разчита единствено на по-малките и немощни, но по-издръжливи групи мускулни влакна. Това е и реалната причина краят на серията ви да се случва с тази незавидна скорост.

• Техниката ви деградира. Понеже, както споменахме по-горе, действието се извършва от неподходящите за целта моторни единици. И на практика вече не изпълнявате същото упражнение, ами някакво негово подобие, което едва ли ви носи полза, различна от това да се "донапомпате" и да си докажете, че сте машина.

• Енергията ви се изчерпва. И тялото ви се опитва да превключите от една енергийна система на друга, тъй като различните моторни единици "вървят на различно гориво".

• Тялото ви започва да преминава в авариен режим. Това намира израз серия от химични процеси, които имат за цел да съобщят на мозъка ви, че нещата не отиват на добре. Нивата на адреналин и кортизол отиват в небесата, а нервната ви система започва да дава "на късо". Ако сте особено настоятелни, можете предизвикате срив в имунитета си, да навредите на либидото си и дори да напълнеете. Ако сте виждали как маратонци пресичат финалната линия в не съвсем приличен външен вид, вече знаете каква е причината за това. Когато тялото е в авариен режим, то има неприятния навик да неглижира всички други механизми в името на това да съхрани циркулаторната и нервната системи (разбирайте сърцето и мозъка.)

Ето защо, независимо дали тренирате с по-бързи или по-бавни повторения, трябва да се стараете да поддържате постоянна скорост по време на цялата тренировка. Това означава, че последното повторение от последната серия на дадено упражнение трябва да ви отнеме същото време, което ви е отнело и първото. Ако усетите, че скоростта ви намалява, прекратете серията. Починете и стартирайте нова серия с идеята да поддържате темпото на предходната. В случай, че това е непосилно, значи е време да преминете на следващото упражнение. Сами се сещате, че ако и то не върви с оптималната за вас скорост, най-добре ще е да пренасочите енергията си към прибиране у дома.

Много е вероятно да чувствате, че се самоощетявате. Много е вероятно да ви се струва, че не сте се "натренирали". Много е вероятно, също така, подобен подход към тренировките да ви позволи да влизате влизате в залата много по-често и да излезете от нея с много по-добри резултати в дългосрочен план. Така ще минимизирате вероятността от контузии, ще си осигурите максимално продуктивна работа, а тялото ви ще е в състояние да се възстановява много по-бързо от натоварването. И бельото ви ще е чисто.