Някъде около петата си годишнина започнах да осъзнавам, че противоположният пол е в състояние да ме мотивира за разни неща. Оттогава насам се старая да прекарвам колкото се може повече време в женска компания, защото ми се отразява добре на вдъхновението. Вероятно вече се подхилквате, мислейки си, че замъгленият от празнуване ум не ми е достигнал да уцеля правилния раздел за подобна статия. Затова бързам да си дойда на темата.
Ако имате късмета да познавате дами, които спортуват, сигурно знаете за какво говоря. Винаги ще се намери някое крехко създание, което да се осмели да пристъпи в "мъжкия" (според масовото схващане) свят на тренирането с тежести. И да го обърне с главата надолу, както само тя си може. Защото, ако има изкуство, което жените владеят до съвършенство, то това е постоянството. Убедете една мацка, че вдигането на тежко е най-прекият път към съкровените й цели и се отдръпнете, за да не бъдете премазани от някоя щанга.
Някои казват, че е от суета. Други твърдят, че е от амбиция за доказване и еманципация. Трети се позовават на теорията, според която нежният пол е по-устойчив на болка. Независимо от причините, последствията са налице – в момента, в който повечето мъже са готови да ревнат, че не могат повече, жените ще попитат "Какво следва?"
Добави коментар