Преди да сме създали погрешно впечатление във вас, ще побързаме да уточним две важни подробности. Първо, гледаме телевизия рядко и второ – изобщо не сме почитатели на (не)реалити предаванията.
Въпреки това наистина много се зарадвахме на вкусната изненада, която ни поднесе една от българските национални телевизии наскоро. Става въпрос за ново реалити шоу, което предизвика в нас доста размисли и страсти.
Основните му правила са прости. Всяка делнична вечер една популярна личност от българския хайлайф приема в дома си четири други звезди. Домакинът има за задача да сготви за своите гости хубава вечеря. А в края на импровизираното парти получава оценката на останалите. Които пък се изправят пред същото предизвикателство през следващите дни.
В края на работната седмица, със символично гласуване в групата, се излъчва носителят на титлата "Перфектният домакин". А през цялото време кулинарните изпълнения на звездите са наблюдавани от професионален готвач, който дава компетентно си мнение за представянето им.
Посланието
Странно или не, това е първият реалити формат, на който можем да дадем искрено положителна оценка. Така да се каже – от сърцето.
Като оставим настрана подчертано светския му елемент, смятаме, че предаването по невинно-развлекателен начин се опитва каже нещо важно. А именно - да накара зрителите да прекарват повече време в кухнята... Вместо пред телевизора.
Напомня им, че е добре за тях да се хранят разнообразно, обръщайки повече внимание на това, което слагат вечер на трапезата. И в устата си.
От друга страна, много харесваме идеята за споделеното хапване, прокламирана през цялото време. Както и възприемането на самото хранене като ритуал, като празник, в приятна и забавна компания. Без бързане и напрежение - да усетиш вкуса на приготвените ястия и да им се насладиш пълноценно. Това, което все по-малко хора правят...
Истината е, че можем да започнем здравословния си път оттук. От реалния опит. В собствената си кухня. На живо. Да стартираме своите скромни кулинарни амбиции с най-простите гозби. И да продължим напред. Нагоре.
Защото дължим това на тялото си. Заслужава го. Въпреки че скоро едва ли ще му се отдаде удобен случай да се разходи по червеното килимче на славата = )
Добави коментар