"Какво да ям?" сигурно е първият въпрос, който си е задал човекът, веднага щом е започнал да може да си задава въпроси. За щастие, не му е отнело твърде дълго време, преди да грабне копието и да започне сам да търси отговорите. За нещастие, по-късно дошъл моментът, в който разни други хора решили, че могат да отговарят на същия въпрос по-добре от него, като ответите през различните години варирали от "Пасти!*", през "Маргарин?", до "Нищо!" или "Каквото е ял първият човек." и т.н.
Ние пък често казваме, че трябва да се яде всичко, което не ни кара да се чувстваме и/или да изглеждаме зле. Тоест, истината често опира до това всеки да познава себе си така, че да е наясно с кои храни тялото му е в добри взаимоотношения и с кои – в лоши. Ето тук обикновено се сблъскваме с най-сложната част, а именно – опознаването на себе си. Някои твърдят, че се раждаме с това себеусещане, но впоследствие го забравяме, други са на мнение, че то не ни е присъщо и трябва да бъде придобито.
При всички положения обаче, явно става дума за полагането на някакви незнайни усилия в привидно неясна посока и това е причината, поради която много хора предпочитат да прибегнат до диети от тип "Не яж това и яж толкова от онова в продължение на 40 дни и ще свалиш еди-колко-си килограма". Друга подробност е, че за разлика от първия човек, ние сме изложени на много по-голямо разнообразие от хранителни избори и това допълнително усложнява положението.
inm.comВсъщност, усилията далеч не са толкова незнайни и посоката съвсем не е неясна. Себепознанието не е някакво мистично умение,
което се постига с часове медитация и съзерцание. То е по-скоро навик. И като всеки друг навик, изисква известно постоянство, за да бъде създадено. Един от най-простите инструменти с удивителен
ефект в това отношение е хранителният дневник. Повечето хора обвързват подобна практика с броенето на калории, но в случая то е от второстепенно значение и дори може да окаже негативен ефект в
някои случаи. Идеята на дневника е по-скоро да дава отговор на въпроса "Какво ям?". Точно така – всеки ден там с думи прости се записва какви твърда храна, добавки и течности консумирате сутрин,
обед, вечер и помежду им. От вашия ентусиазъм зависи дали ще си водите и поглъщаните от вас количества под формата на приблизителни грамажи и милилитри.
Много добра идея е в началото и в края на съответния ден да си отговаряте в писмен вид и на въпроса "Как се чувствам?". Сутрин може да отчитате колко часа сте спали, достатъчно ли са ви били, чувствате ли глад, имате ли някакви смущения от общ или специфичен характер (обриви, гадене, газове, лош вкус в устата, подпухналост и т.н.), как сте се справили в тоалетната, такива ми ти работи. Вечер бихте могли да записвате какви са били енергийните ви нива през деня, колко сте уморени в момента, всякакви пристъпи на глад, главоболие, стомашно-чревни несгоди. Ако това ви се струва като прекалено много работа, за всеки ден можете да оценявате общото си благосъстояние по десетобалната скала, където 1 е "Някой да ме застреля още сега!" а 10 - "Прекалено ми е добре, за да е истина!".
inm.comЦелта на това упражнение е с времето да натрупате две паралелни хронологически линии на теми "хранене" и "здравословно
състояние". В даден момент съвсем естествено ще започнете да установявате и съответните причинно-следствени връзки - "Днес се чувствам така и така и вероятно причината е в изяждането на това и
това, защото миналата седмица ядох същото и се чувствах по подобен начин."
Човек има свойството да забравя и да не обръща прекалено много внимание на нещата, които слага в устата си с намерението да се нахрани, да убие скуката, да преодолее дадено емоционално състояние,
да отпразнува конкретен повод и т.н. Когато тези неща започнат да фигурират черно на бяло е много по-лесно да осмислим действията си и да ги асоциираме с възникването на едно или друго състояние в
тялото ни. Тогава отговорът на "Какво да ям?" вече не е предмет на гадания и произвол, а на интуицията, която сме възпитали у себе си.
*От прословутата фраза "Като няма хляб, яжте пасти.", за която се счита, че е произнесена от френската кралица Мария-Антоанета по време на женския протест в Париж срещу мизерията и глада.
Добави коментар