И до ден днешен съществуват хора, за които боравенето с нож и вилица е сложно и ненужно занимание, оригинално въведено от Испанската инквизиция като най-извратена форма на мъчение. За вас знаем, че не сте от тях и възприемате приборите като атрибут на модерното общество – една необходима даденост. За да достигнем до съвременния им вид и начин на употреба обаче, е трябвало да преминем през векове на експерименти и противоречия, които са колкото интересни, толкова и абсурдни.
Всичко започва с осъзнатата потребност на нашите протородители да изчовъркват, загребват и накълцват придобитите с много пот и нерядко кръв хранителни провизии. За целта първоначално са използвани камъни с подходящо изваяна от природата форма. Когато природата не е била достатъчно любезна да предостави удачно оформени камъни, тогава сме били принудени да ги обработваме по най-примитивен начин, докато придобият що-годе използваем вид.
inm.comПалеолитните хора, които са имали лукса да живеят по крайбрежията, са разполагали с изобилие от черупки и раковини. Те са
имали и нужната съобразителност, за да осъзнаят, че комбинирането на последните с пръчка не само ще им позволи да загребват по-надалеч, но и ще ги предпази от изгаряния. Това ще да е бил
първообразът на съвременната лъжица. Всъщност, както гръцката, така и латинската дума за лъжица произлизат от понятието cochlea, което ще
рече "спираловидна охлювена черупка".
Англосаксонската дума spon (треска) пък подсказва за основния материал, от който са били изработвани лъжиците (англ. spoon) през Средновековието. По това време, освен от дърво, тези прибори са се правели и от кост, камък, глина и метал (злато, сребро, калай). В интерес на истината, повечето хора тогава са ядели с ръце от комати стар хляб, наричани "копани". Прибори са притежавали единствено заможните хора и то не толкова от необходимост, а защото така са демонстрирали статута си.
inm.comЕдинственото сечиво, което стандартно е фигурирало на масата, е бил ножът. Той най-вероятно е наследник
на сакса (староангл. seax) – острие с дръжка от дърво или кост, което е служело като оръжие, прибор за хранене и изобщо
е било едно доста универсално пособие. Благородните господа са разполагали с лични ножове, които са носели със себе си по приеми и вечери и дори са кавалерствали на дамите,
нарязвайки храната им при нужда. Допреди въвеждането на вилицата въпросното нарязване понякога се е осъществявало с помощта на два ножа – един, който е фиксирал мръвката да не бяга, и друг, който е
вършел същинската работа.
В общи линии такава е била картинката в Европа допреди масовото въвеждане на вилицата в употреба, което е станало по забележително скандален за тогава и особено забавен за днес начин. Тази история обаче ще ви представим в края на тази седмица, защото за случването на всички хубави неща в този живот е нужно търпение. Дотогава ще разполагате с нож и лъжица, с които благородните европейци съвсем успешно са се обслужвали до ХІ век.
Добави коментар