Кратка история на приборите – Част 2

Ако вече сте съумели да прочетете предходната част от нашата историческа сводка, би трябвало да сте наясно, че докъм ХІ век Европа почти не е познавала вилицата като прибор за хранене. Дотогава основни помощници в процеса са били ножът, лъжицата и естествено – тези две ръце. В случая – онези две ръце или една ръка, защото тогава всички разногласия на междуличностно, междуродово и международно ниво са се разрешавали посредством саби, мечове, брадви и прочее сечива за ампутация.

inm.comВсъщност, вилици са се размахвали още в Древна Гърция, но това са били големи инструменти с два зъба, които са служели при разрязването и сервирането на едри късове месо. За техния първообраз можем да съдим по самото им наименование на български, както и от латинското furca, което означава "вила" и се е пренесло в английското fork, френското fourche, италианското forcella и т.н.

Докъм VІІ век вилицата е успяла да превземе благородническите трапези в Близкия Изток, а между Х и ХІІІ век е била сравнително добре разпространена сред по-заможните хора във Византия. В този ред на мисли, византийският императорски двор е разполагал с набор от палави благороднички, които били използвани за уреждането на политически бракове със западната аристокрация. Един такъв брак бил сключен през 1075 година в Константинопол между принцеса Теодора-Анна Дукина и венецианския дож Доменико Селво. Принцесата пристига във Венеция със забележителна свита и още по-забележително екстравагантно поведение, което включва използването на салфетки и вилици.

Подобна ерес напълно скандализира обществеността, начело с местното духовенство, и когато през 1083 година Теодора-Анна умира от злокачествено заболяване, това се възприема като божествено наказание. За нея кардиналът на Остия Петър Дамян пише "съпругата на венецианския дож, чието тяло, поради прекомерната й изтънченост, изгни изцяло".

Неслучайно вилицата придобива по-широка популярност в Италия чак през ХІV век и се масовизира сред търговците и висшата класа едва около 1600-тната година. По това време е обичайно гостите да пристигат по приеми с кутийка наречена кадена (cadena), в която се помещава комплект от лъжица и вилица. Тази практика е пренесена във френския двор през ХVІ век от италианската благородничка Катерина Медичи след сватбата й с краля на Франция Анри ІІ.

inm.comВъзприемането на вилицата в Северна Европа се случва още по-късно. Употребата на този странен прибор за пръв път е описана от английския пътешественик и писател Томас Кориат през 1611 г. По този начин той си спечелва подигравките на сънародниците си, които набързо го провъзгласяват за "мека китка" и му връчват прякора "Furcifer", което в буквален превод от латински ще рече "носещият вилица".

Римокатолическата църква се обявява против ползването на вилица – символ на "прекомерна деликатност": "Мъдрият Господ е дарил човека с естествени вилици – пръстите. Ето защо замяната им с изкуствени металически пособия е обида за Него". Отпорът е толкова голям, че Великобритания се осмелява да се храни масово с помощта на вилица чак през ХVІІІ век.

Това е и времето, по което в Германия е въведена първата вилица с четири извити зъба – такава, каквато я познаваме до днес. Освен, че позволява по-удобно загребване на храната, извивката на зъбците дава и по-добра видимост по време на рязане.

Междувременно, през 1630 г., губернаторът на Масачузетс Джон Уинтроп става първият и единствен собственик на вилица в колониална Америка. Едва inm.comпрез ранния ХІХ век противоречивият забождащ инструмент става популярен в САЩ, където понякога бива наричан "разцепена лъжица" ("split spoon”). Явно американците така и не успяват да разграничат двата прибора в съзнанието си и вероятно това е причината за изобретяването на спорка (spork) – предмет, който е наполовина лъжица, наполовина вилица и претендира да е универсално пособие за хранене. Стига да не ти трябва нож. Сравнително удобно е и понастоящем се използва по цял свят. Намира приложение в заведения за бързо хранене, армията и при планински преходи, където едно винаги е по-малко от две.

Това бяха последните 10 века накратко. Седем от тях са били необходими на вилицата да се превърне от дяволско изобретение в това, което е днес. Не знаем за вас, но ние довечера ще отворим кухненските чекмеджета, за да погледаме с умиление в тях.