Лично и искрено за: френската кухня

Толкова ми се искаше, по повод написването на настоящия материал, да отскоча до Франция за едно бързо пътуване. Но, уви, трудна работа ;(

Затова намерих друго решение, по-евтино. Писах на Жан Ноел – едно френско другарче на сестра ми (и мое вече), за да ми разкаже за любимите си традиционни ястия и, като цяло, да сподели с мен няколко думи за френската кухня.

Реших, че най-добрият вариант да предам информацията, която Жан ми даде, е просто... да преведа част от писмото, което ми написа той.

Започвам веднага, без да губя време.

***

Здравей Краси!

Искаш от мен да ти изброя някои от любимите ми френски специалитети. Ок, добре. Но не очаквай въпросният списък да е кратък, защото, знаеш, ние французите си падаме, малко или много, лакомници ;)

Все пак, ще се огранича само до някои типични ястия, няма да говоря за предястия, напитки, десерти...  

Нещо повече, няма да споменавам прости специалитети – нещо-си-там, сложено в чиния с малко майонеза и толкоз! Например, омарът е най-вкусен, когато е само сварен (но с тонове майонеза) или на грил/барбекю също, но той не е това, което наричаме френска кухня.

В крайна сметка, ето я и моята скромна селекция.

- Cassoulet à l'oie: най-вкусна манджата става с патешки бутчета. (На практика, това прилича на нашия боб с наденица, но очевидно с голям избор откъм месните продукти – бел. ред от автора).   

wikipedia commons/BrokenSphere

- Fondue bourgignone: но с телешко месо в мазнина, вместо хляб в сирене. (Накратко, фондюто, което, между другото се сервира засилено също и в Швейцария, обикновено е разтопено на огън сирене, в което се топва хлебец – бел. ред от автора).

- "pot-au-feu", това е готварски метод, който може  да бъде приложен към приготвянето на много меса, комбнирани със зеленчуци. Важното тук е ястието да се готви продължително време, за да може месото да се миксира добре с ароматните зеленчуци. (Разбирайте: яхния, задушени зеленчуци с месо – бел. ред от автора)

- Естествено, пиле на грил с гарнитура от пържени картофки (Последните неслучайно са известни на английски език като French fries – "френски" – бел. ред от автора).

- И понеже съм от Bretagne (регион в северозападна Франция - бел. ред от автора), всичко с палачинки е вкусно. Моето семейство похапва тези всяка събота вечер. 

wikimedia commens/Ji-Elle

- За накрая оставих моя специалитет "joues de porc au miel et cidre, nappées à la crême", тук може да откриеш лична рецепта. (Под дългото заглавие се крият срамежливи свински бузи, с мед, сайдер, покрити със сметана – бел. ред от автора).  

- Към настоящия момент се опитвам да се усъвършенствам и в приготвянето на макарони с шоколад, но, да, това е десерт ;)

С изключение на фондюто, всички тези специалитети изискват много време за подготовка и готвене (около 3-4 часа), затова с моето семейство имаме навика да ги спретваме основно през уикенда или когато очакваме гости.

През работните дни, на обяд сме доволни и на хубава телешка пържола с варени зеленчуци за гарнитура, но винаги в комплект с парченце солено масло отстрани (бих искал, вместо парченце, да са кила).

Обичаме също и да хапваме сирене и салата преди десерта. Знаеш, че Франция предлага много различни видове "миризливи" сирена.

Някои французи не могат да обядват без 1 (или 2, или 3,...) чаша червено вино. Що се отнася до мен, предпочитам да споделя с добри приятели бутилка добро вино в неделя, отколкото да пия систематично некачествено такова.

Във всеки случай, във Франция обядът е свещен (особено за мен): въпреки че ресторантите за бързо хранене са препълнени с народ и все повече хора хапват сандвичи, голяма част от французите се опитват да си правят истинска обедна почивка и да почитат обявеното за световно наследство от ЮНЕСКО "френско отношение към обяда".

***

Целувките и поздравите в писмото си ги оставям за мен ;)

Bon appetit! 

Забравих да кажа, че съвсем скоро ще бъркаме в кухнята на много други държави. Така че: елате ни на гости във фейсбук, за да ви черпим там с чуждестранни манджи.