Не, в никакъв случай не ми е лесно да ги измислям тия заглавия. Съгласете се обаче, че ако бях написал "лактозна нетолерантност", нямаше да ви стане толкова интересно. Та, лактозната нетолерантност е чисто и просто неспособността на тялото да разгражда лактоза. Противно на нечии разбирания, тя не е алергия, защото не е следствие от имунна реакция, а е по-скоро храносмилателен проблем.
Лактозата е т.нар. млечна захар. Нейната молекула се състои от два монозахарида – глюкоза и лактоза, което я прави дизахарид. Повечето хора секретират един храносмилателен ензим, който се нарича лактаза. Именно тя е отговорна за разпадането на лактозата на споменатите й съставни части, които впоследствие се асимилират от тялото за производството на енергия. Проблемът настъпва тогава, когато някой не разполага с достатъчно лактаза, и се изразява в един разкошен букет от изживявания под формата на коремни болки, газове, разстройство, гадене, подуване и т.н.
Реалността е такава – лактозата се разгражда предимно в тънкото черво. Когато това се случва ефективно и достатъчно бързо, то тя не получава уникалния шанс да достигне до дебелото черво. Има ли недостиг на лактаза обаче, млечната захар успява да проникне там и за наш най-голям дискомфорт започва да ферментира, генерирайки млечна киселина и мастни киселини, които могат да предизвикат доста сериозни парещи болки. Няколко вида бактерии, познати още като чревна флора, започват да се угощават със захарта и в резултат отделят газове, които впоследствие излизат от потърпевшия под различно налягане и с променлив антисоциален ефект. Извратено е, но е биологичен факт. Колкото по-дълго време прекара лактозата в дебелото черво, толкова по-катастрофални са последиците. Затова може да се каже, че клизмата е един от най-добрите приятели на хората с лактозна нетолерантност :)
inm.comКолкото до причините за това състояние, можем да обособим три вида дефицит на лактаза.
Първичният дефицит е генетично предопределен и обикновено започва да се развива бавно след навършването на 2 години. Преди тази възраст децата обикновено имат много високи нива на
лактаза, защото сучат, разбира се. След това се предполага, че с намаляването на консумацията на мляко, намалява и необходимостта от този ензим и той става все по-малко, като първите симптоми на
лактозна нетолерантност се проявяват към края на тийнейджърските години.
Вторичният (придобит) дефицит се дължи на увреждане лигавицата на тънкото черво, което може да е причинено от гастроентерит, остра диария, химиотерапия, чревни паразити, целиакия, болест на Крон и др.
Конгетиталният (вроден) дефицит е изключително рядко и рецесивно генетично състояние, което пречи на страдащите от него да произвеждат лактаза от самото си раждане. Това означава, че бебетата не могат да храносмилат кърмата и трябва да се потърси алтернативен начин за изхранването им с помощта на адаптирано мляко без лактоза.
Добрата новина е, че в България и на територията на Източна и Северна Европа, като цяло, случаите на лактозна нетолерантност обхващат сравнително нисък процент от населението. За сметка на това на остров Сицилия те достигат до 71%, а в много африкански и азиатски държави – до 90%. За това разпределение се смята, че се дължи на естествения подбор, който е облагодетелствал културите с традиционно висока консумация на млечни продукти. Един вид, можете да сте благодарни на хан Кубрат и неговите хора затова, че са били млекопитаещи скотовъди.
Добави коментар