Свикнали сме да мислим за фермерите като за корави типове, които се каляват с помощта на изобилие от слънце, зеленчуци, плодове, яйца, мляко и усърдна селскостопанска работа. Ето защо бяхме леко шокирани от публикуваното тази пролет изследване на щатския университет Emory, което подсказва, че първите земеделци може би не са били най-добрият пример за отлично здраве. Авторите му коментират, че с прехода от лов и събирачество към селско стопанство, хората са станали по-недохранени, по-болнави и по-ниски.
Всъщност, ръстът е основният показател, по който учените съдят за здравословното състояние и диетата на изследваните популации. Знаем, че в общи линии един човек унаследява потенциала си за растеж от своите родители. Но достигането на този потенциал изключително много зависи от здравето ни в детско-юношеска възраст – добре ли сме се хранили, боледували ли сме, и ако сме да – колко бързо сме се възстановявали. Поради тази причина, средният ръст на едно общество може да бъде използван като сравнително обективен показател за здравословното му състояние.
inm.comУчените от Emory извършват своя своеобразен медицински преглед на базата на няколко
предходни изследвания на човешки кости от древността. Те събират данните от тях и се фокусират върху различните периоди на преход към селско стопанство по света. Първият фермерски ентусиазъм
възниква преди около 10 000 години в района на Близкия Изток и постепенно обхваща остатъка от земното кълбо, възниквайки абсолютно независимо в някои негови части. Популациите, включени в
изследването, варират от 9 000 годишни китайци до северноамериканци отпреди последните няколко хиляди години.
Като цяло, наблюденията на екипа от Emory показват, че почти всички общества проявяват склонност към "снишаване" непосредствено след преминаването си от лов и събирачество към селско стопанство. Някои кости свидетелстват за недохранване, анемия и недобро зъбно здраве.
Тези данни станаха причина интернет да бъде заливан от няколко поредни вълни палео-привърженици, които махаха поучително с пръст и викаха "Ние казахме ли ви?! Селското стопанство и особено земеделието разболяват човека!". И имаха известно основание за това.
Едно е сигурно – да разчиташ на сравнително малко разнообразие от хранителни източници може да доведе до недохранване. Когато се занимаваш със земеделие, провизиите ти зависят изцяло от сезоните и трябва да си отгледаш достатъчно реколта, за да се подсигуриш за зимата. Това означава, че ако съдбата ти сервира суша или напаст от разни вредители, ти няма да можеш да сервираш храна на масата и всички около теб ще гладуват. И доколкото по онова време хората са започнали да живеят в по-големи общности, дотолкова разпространението на най-различни инфекциозни заболявания е било доста по-лесно.
inm.comИма и друг важен момент. Ако ловът и събирачеството бяха по-добрата стратегия за оцеляване, защо
понастоящем светът продължава да се изхранва основно чрез селско стопанство? Логично е този начин на препитание някакси да е допринесъл за подобряване на общото благосъстояние, щом е оцелял. Всяко
едно начало е трудно и вероятно хората са имали нужда от известно време, за да придобият нужното фермерско ноу-хау, което впоследствие им е позволило да продължат да увеличават броя си, да се
разселват и дори да надхвърлят ръста си от времето на Палеолита.
За някои това изследване може би наистина би било достатъчно убедително доказателство за предимствата на палео-диетата. В такъв случай, ще сме първите, които ще ги насърчат да изключат мобилните си телефони и да се въоръжат с лъкове, като не забравят да се запознаят със Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за прилагането му.
А ние засега ще предпочетем да бъдем фермери, вместо пещерняци.
Добави коментар