Всеки един празник в този живот трябва да се празнува информирано. Много е важно. Бидейки наясно със събитията, формирали повода за празнуване, изживяваме момента много по-пълноценно и осъзнато. Ето, както вече стана ясно, днес честваме сандвича. И как го честваме? Консумационно? Без да го познаваме? Вярно, някои хора казват "Да, бе, да, граф Сандвич там!". Да, бе, да, ама сандвичът никак и въобще не започва с "граф Сандвич там", ами си има доста по-дълга история.
Защото хляб в компанията на месо и зеленчуци се е ядял още през Новокаменната епоха, която се е случила има-няма 6 до 8 хиляди години преди граф Сандвич. По-късно съществуват сведения, че самият древноеврейски мъдрец Хилел (75 г. пр.н.е. – 5 г.) по време на Пасха е ядял парче от жертвеното агне заедно с марор (т.нар. горчиви билки – смес от настърган хрян, варено цвекло и маруля) между два къса маца (обреден, безквасен хляб).
inm.comПрез Средновековието, вместо чинии, са се използвали комати стар хляб, наречени "копани".
След изяждането на храната, наквасените копани обикновено са се давали на кучетата или просяците, но понякога са били приемани и от оригиналния им ползвател. Въпросната техника по-късно е довела до
"изобретяването" на отворените сандвичи или това, което у нас наричаме филия с нещо-си.
Смята се, че предшественикът на класическия двоен сандвич възниква в Холандия през ХVІІ век. Тогава по тамошните таверни съществува практиката да се провесват огромни късове телешко. От тях се режат тънки резени, които се поставят в комати хляб с масло и по този начин се сервират на клиентите.
Век по-късно се озоваваме в Англия, където се подвизава един аристократ на име Джон Монтагю. За него казват, че често поръчвал на прислугата да му носи храна под формата на месо между две парчета хляб. И тъй като сър Монтагю се падал четвърти граф на Сандвич (Сендуич), познатите му започнали да искат "същото като това на Сандвич". Предполага се, че графът е бил привърженик на този тип ястие, тъй като то му позволявало да играе карти с чисти ръце. Някои източници сочат, че в качеството си на Първи лорд на Адмиралтейството, Джон Монтагю е бил изключително зает с държавни дела и по всяка вероятност е изял първите си (а и повечето) сандвичи не на игралната маса, а на писалището си.
Сандвичът наистина първоначално се възприема по-скоро като храна, която мъжете споделят по време на нощни игри и запои. Постепенно обаче започва да си пробива път в качеството на късна вечеря сред представителите на изисканото общество. През ХІХ век става особено популярен в Испания и Англия, където с възхода на индустриализма се превръща в предпочитана храна за работническата класа, тъй като се приготвя бързо, евтино и е лесно преносим.
inm.comПо това време сандвичът за първи път напуска границите на Стария континент и пристига в САЩ. Там той е представен като
най-изтънчена вечерна храна, каквато продължава да бъде за много американци и до днес. Именно Щатите проявяват особено творчество в доразвиването на сандвича и понастоящем там съществуват безброй
видове, най-известните от които са клуб сандвич (The Club), съб (Sub), Слопи Джоу (Sloppy Joe), Рубен (The Rueben),
Монте Кристо (The Monte Cristo), Муфалета (Muffaletta), БиЕлТи (BLT), Дагууд (Dagwood),
Филаделфия чииз стейк (Philadelphia Cheese Steak), Френч дип (French Dip) и други.
Най-големият сандвич в света е направен в Мексико и тежи близо 3 200 кг, а най-скъпият е дело на английския готвач Мартин Блунос и съдържа сирене чедър, бели трюфели и... златен прашец. Струва 170 долара.
Само вие си знаете как се чувствате в момента, но след написването на този материал, изпитвам неистово желание да си взема прясно изпечен бял хляб, да му издълбая средата, да я намачкам на топка със сирене и да я натопя в лютеница.
Точно така, яде ми се изискан сандвич от тип "мечка"!
Добави коментар