Сложно ли е да се храниш добре?

Не знам как ще ви прозвучи, но голяма част от приятелите ми не дават пет пукнати стотинки за здравословното хранене и не биха помръднали пръст да прочетат два реда по въпроса, пък били те написани от мен. Това е много ценно, защото ми дава възможност да добия що-годе реалистична представа затова накъде се движи истинският свят, докато хора като мен се опитват да открият перфектната диета.

След това кратко встъпление, нека се пренесем в моята кухня, където имам гост. Говорим си, аз се опитвам да сготвя нещо набързо. Почти цялото съдържание на единия ми шкаф е изкарано на масата и оттам бива заграбвано с привидно хаотични, но всъщност решителни и целенасочени движения. По някое време гостът ми сграбчва едно пакетче и започва да разглежда съдържанието му със смесица от недоверие и любопитство. Иска да разбере какво е това. Обяснявам му, че е киноа. Той ме поглежда и казва: "А-а, ясно! От тия твоите здравословни простотии!" Но всъщност казва много повече от това.

Прекаляваме. Даже доста. Имаше една хубава приказка, че е добре да се яде това, което и прабаба ти би разпознала. Аз съм убеден, че прабаба ми е нямала грам понятие от киноа, но се е хранила минимум 10 пъти по-качествено от всяко юпи, което може да ви каже поне 10 рецепти по въпроса. Отворете която и да е "проста", но модерна рецепта с претенции за здравословност и се зачетете в необходимите продукти. Най-вероятно ще откриете неща от сорта на амарант, годжи, кедрови ядки, агаве, кълнове от алфа (модерното наименование на люцерната), рукола, императорски ориз, каперси, чиа, фенел, поник от броколи...

Когато аз самият започнах да се интересувам по темата, бях сломен от огромното изобилие от извратени термини и "суперхрани", което трябваше да "храносмеля", за да започна да добивам поне бегла представа за какво иде реч. За щастие бях достатъчно любопитен така, че да изпитам удоволствие от целия процес на учене. Но какво остава за хората, които не са чак толкова любознателни и въпреки това биха извлекли полза от това да научат малко повече по въпроса? Откога "здравословно" стана синоним на "сложно" и "екзотично"?

inm.comИма нещо много сбъркано в цялата тази работа. Ако сте начинаещ в готвенето и ме питате лично за здравословна рецепта за вечеря, най-вероятно ще ви кажа нещо от сорта на "Изпечи си пържола със сол и черен пипер. Свари си картоф и го намажи с масло." Наложи ли ми се да напиша същата тази рецепта обаче, най-вероятно ще започнат да хвърчат хиляди подправки и коя от коя по-изтънчени и модерно звучащи храни. По някакъв странен начин, простите съвети не продават чак толкова успешно, колкото засуканите, но непонятни концепции. В същото време ни се иска да научим хората на някакви смислени навици. Някакви идеи откъде да започнем?