Винаги съм искал да се науча да работя с готварския нож прецизно и светкавично. Оказа се, че всичко, от което имам нужда, е техника. И опит. Повечко опит.
Но аз не искам да пиша за себе си, защото по света има далеч по-интересни готвачи от мен. И това не задължително са хората, които притежават няколко вериги от заведения, участват в пет телевизионни предавания и са написали десетки книги.
Има едни други готвачи, които всеки ден са на улицата и творят за обикновения човек. Правили са го през целия си живот и е много вероятно да са го наследили от родителите си. В ръцете си те имат това, което наричаме занаят. Имат и още нещо. Някои го наричат бързина, други ще го определят като ловкост, трети като майсторлък.
Независимо от етикета, то е поредното доказателство, че натрупването на достатъчно повторения в едно действие го прави толкова присъщо и естествено за теб, колкото е дишането. Нека се поразходим по света, за да видим няколко ярки примера, които успях да изчовъркам от необятния YouTube:
Приготвяне на палачинки в Майорка, Испания:
Десетки цвърчащи тигани някъде в Китай:
Кой знае какво, кой знае къде...
Балистични опити с тесто в Индия:
Приготвяне на тех тарик в Индонезия или Малайзия:
Излишни, но ултрабързи движения в приготвянето на пържен ориз
А за десерт, един японец, който не готви на улицата, но за сметка на това определено знае как да борави с ножа:
Ако намирате гледането на подобни колекции от видеа за смислено и полезно занимание, защо не ни посетите във фейсбук, където сравнително често публикуваме такива работи?
Добави коментар