Всяка сутрин се събуждам с надеждата, че това ще е първият ден от остатъка от живота ми, в който няма да съжалявам, че съм се събудил с тази надежда. Следите ли ми мисълта? Просто искам да кажа, че митовете би трябвало да се пръкват с определена давност. Нека се говорят и пишат глупости, но да се случва така, че всяка една от тях да се самоунищожава след 5 години. А не до ден днешен да продължаваме да чуваме и четем древни вуду-проклятия от сорта на "Човешкият организъм просто не е пригоден да храносмила месото и то гние в стомаха!". Или пък "Месото престоява в тялото ти със седмици и загнива там!".
inm.comЧувате ли как храносмилателната ви система се залива от смях точно в този
момент? Не чувате, защото тя не може да се смее, нито пък да осмисля подобни глупости. Тя обаче може да разглобява храната на колкото се може по-дребни и усвоими от тялото детайли (мастни киселини,
аминокиселини и захари) и да изхвърля навън "неразглобяемите" и неусвоими нейни компоненти.
Всичко това започва от устата, където ензимът амилаза разгражда някои въглехидрати. Не след дълго предъвканото попада в стомаха ви, където стомашният сок (който може да се похвали със висока киселинност рН 1,5 – 3) се грижи за тоталното му и безапелационно разяждане. Получената киселинна каша се нарича химус. Още на този етап разумният читател би трябвало да си е направил извода, че нито месо, нито каквото и да било друго може да гние в стомаха, защото се намира в компанията на доста неизгодна за целта комбинация от ниско рН + ензими.
Срокът, за който храната престоява в стомаха, е средно около 3 – 5 часа, взависимост от нейното количество и качество. През това време тя неколкократно се подлага на химична обработка, посредством изливащия се върху нея стомашен сок. До този момент тялото ни не усвоява каквито и да е хранителни вещества – все още сме в процес на разграждане.
В един прекрасен момент обаче пилорният канал се отваря и химусът започва да преминава на отделни порции в дванадесетопръстника и тънкото черво, където върху него се изливат три нови сока: панкреатичен, жлъчен и чревен, съдържащи коктейл от ензими. Жлъчният сок емулгира мазнините и спомага за неутрализирането на стомашната киселина; липазата и естеразата разграждат тези мазнини; трипсинът и химотрипсинът разграждат белтъчините; амилазата, малтазата, захаразата и лактазата разграждат повечето въглехидрати. Всичко, което тези ензими успеят да раздробят на аминокиселини, прости захари и мастни киселини, се абсорбира през стената на тънкото черво.
inm.comОстаналото преминава в дебелото черво, където го очакват трилиони бактерии. А
тези бактерии са там, защото нашите ензими не са в състояние да разграждат абсолютно всичко, което поглъщаме. И така те се залавят за работа и храносмилат тези остатъци, произвеждайки някои усвоими
отпадни продукти. Неусвоимите растителни субстанции (целулоза) и разни други отпадъци напускат тялото ни и заминават в тоалетната.
Работата е там, че протеолитичните ензими на здравия човек вършат страхотна работа по разграждането на протеина, а жлъчният сок, липазата и естеразата изключително добре се справят с мазнините. С други думи, тялото ни е доста добре оборудвана химична лаборатория за храносмилането на месо. Една от основните причини, поради които се нуждаем от бактериите в червата си, са растенията и най-вече целулозата и олигозахаридите в тях.
inm.comА когато имаме разлагане на храна под въздействието на бактерии, имаме какво?
Гниене! Тоест, това, което гние в тялото ви, са зърнените, бобовите, ядките и зеленчуците, а не месото. Поради тази причина, когато консумираме тези продукти, имаме и неприятното свойство да отделяме газове. Шумни или миризливи,
те са най-лесният начин да установите дали вашите чревни бактерии се трудят усърдно върху нещо, с което ензимите ви не са успели да се справят. Ако сте скептични по този въпрос, веднага ви давам
един много нагледен тест за проверка на казаното дотук: Изяжте една пържола с гарнитура от сладка царевица. На следващата сутрин погледнете в тоалетната. Обещавам ви, че това, което ще отвърне на
погледа ви оттам, няма да е пържолата.
Добави коментар