Когато говорим за храна в един здравословен контекст, често се случва да използваме понятието "хранителна стойност". Под него различните хора може да имат предвид различни неща, но най-често се визира количеството енергия, протеин, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали в съответния продукт.
Тази информация е особено ценна за интересуващите се от външния вид и здравето си, но истината е, че тя не ни дава възможност да направим директно сравнение между две различни храни и да кажем "Ето тази е по-хранителната". Това поставя необходимостта от дефинирането на едно ново понятие - "хранителна плътност". То служи не само, за да даде безпристрастна информация за хранителната стойност на продукта, но и даде своеобразен рейтинг този продукт на базата на неговата хранителна стойност.
В тази връзка бих искал да споделя с вас една интересна презентация на доктора по органична химия от Харвардския университет Матю Лалонд, който е един от недотам известните и стандартни привърженици на палео философията в храненето. Нестандартен, тъй като често е склонен да загърби палео догмата, ако случайно се окаже, че науката й противоречи.
Тъй като Лалонд не е съгласен с много от съществуващите системи за оценка на хранителната плътност (и с право), той решава да изготви свой модел на базата на следната формула:
Хранителна плътност на дадена храна = (Сумата от всички есенциални нутриенти* за една порция от дадената храна)/(Теглото на една порция от дадената храна)
Ако не можете или не искате да отделите 50 минути от времето си, за да изгледате цялата презентация, ето ви няколко интересни заключения от нея, които пък като нищо може и да ви накарат да размислите:
- Дори и най-хранителните зърнени са с отрицателна оценка
- Суровите зърнени храни са по-"хранителни" от сготвените такива, но проблемът е, че хората не могат да ги консумират в този вид
- Схващането, че зърнените и бобовите са сред най-здравословните храни е породено от факта, че хранителните им стойности се извеждат, докато са в сурово и неядливо състояние. След термична обработка много голяма част от ценните вещества в тях деградира.
- Беконът е едно от най-хранителните меса, но ако е сготвен (това е, тъй като мазнината му е с ниска хранителна стойност, а тя се топи при готвене)
- Дори най-ниските резултати в категорията "Говежди меса" са по-високи от най-високите за "Зърнени".
- Органите са истински суперхрани (с някои изключения като шкембето и белите дробове)
А ето ги и самите оценки по скалата за хранителна плътност на Лалонд:
Меса и масла от органи 17,05
Билки и подправки 16,78
Ядки и семена 10,28
Какао 7,97
Риба и морски дарове 1,16
Свинско 0,69
Говеждо 0,31
Яйца и млечни продукти -0,56
Зеленчуци (сурови) -0,70
Агнешко, телешко и дивеч -1,19
Птиче месо -1,71
Бобови (ядливи сурови или сготвени) -2,86
Колбаси и месни деликатеси -3,1
Зеленчуци (сготвени, бланширани, консервирани, туршия) -4,84
Растителни олиа и масла -5,41
Плодове -5,62
Животинска кожа и крака -6,22
Зърнени и псевдозърнени (сготвени) -6,23
Рафинирани и преработени мазнини и масла -6,43
Животински мазнини и масла -6,88
Зърнени (консервирани) -7,04
Преработени плодове -8,12
Забележка: При изготвянето на тази своеобразна класация не е взета предвид евентуалната усвояемост на хранителните вещества, както и наличието на антинутриенти и токсини в отделните видове храни.
* Тук под есенциални нутриенти се разбират вещества, без които тялото не може да функционира нормално и или не може да синтезира, или не може да синтезира в здравословни количества, затова има нужда да си ги набавя чрез храната.
Добави коментар