Помните ли оня път, в който карахме предметите да стават и да се разхождат наоколо със силата на мисълта? Пак тогава тичахме заедно из раззеленените поляни, и то без да мръднем от мястото си... Беше страхотно!
Сега искаме да ви покажем още едно отпускащо мисловно упражнение, в което главен участник отново е въображението. Подайте ни ръка, защото ние също ще опитаме нещо подобно за пръв път. И очакваме да ни залее катарзис!
Времето не достига. Тъкмо това е и една от причините, поради които напоследък не си позволяваме да почиваме качествено. Нямаме време да се настроим, нито да заминем някъде за дълго, камо ли да се насладим на отпускащите мигове толкова пълно, колкото ни се иска.
Ако към това добавим и всички струпани на главата ви ядове, релаксът се превръща в най-невероятното, и същевременно – най-необходимо нещо на света. Но нека не мрънкаме, а да се опитаме да вземем нещата в свои ръце. Ще си почиваме колкото може, обаче – качествено. За тази цел ще отпътуваме към себе си.
В случай, че сте запознати с медитацията и я практикувате сравнително често, задачата ще ви се стори позната, но само отначало. А сега легнете (в най-добрия вариант) или седнете на някое относително спокойно и леко затъмнено кътче. Затворете очи, отпуснете тялото си постепенно, без да се насилвате, докато не усетите, че ръцете и краката ви натежават и вече не са под ваш контрол. Колкото и странно да звучи, малко по малко ще усетите, че загубата на контрол е нещо адски приятно.
Когато престанете да обръщате внимание на всякакви звуци и движения извън вас, се настройте да погледнете вътре в себе си. Тъкмо тук ще трябва да забравите всичко научено от медитацията, защото следващата ви задача е да превъртите пред очите си лентата на отминалия ден – всичко приятно и неприятно, значително и незначително, което ви се е случило.
Спирайки се на отделните събития, обърнете внимание на някои детайли: какво участие сте имали вие в тази събития, можели ли сте да промените хода им и удовлетворени ли сте в момента от случилото се?
След като сте стигнали дотук, се спрете единствено на неприятните моменти от изминалия ден. Изкарайте наяве всички неловки моменти, които по-рано сте се опитали да скриете от себе си и останалите. Възможно ли е било да постъпите иначе? С каква цел сте се държали точно по този начин? Това коствало ли ви е усилия, или не? За собствено удовлетворение ли постъпихте така, или в името на някой друг? Обидили ли сте някого, обидили ли са вас, похвалили ли сте, или са ви похвалил? Как ще съдействате за благоприятния край на събитията? Какво сте искали и искате от живота вчера, днес, утре?
Отворете очи. Как ви се стори пътуването? От него ние се завърнахме току-що – едновременно зашеметени и преродени. Ако можехме да се разхождаме из самите себе си всеки ден, още преди да направим каквото и да било, светът щеше да бъде много по-балансиран и уреден. Но, всяко зло - за добро. Засега целта ни е да се почувстваме поне за малко омиротворени :)
Добави коментар