Преди дни многобройни сайтове припомниха, че идеята за възкресението е популярна дори сред учените. Подобна илюстрация е "космическата" хипотеза на проф. Робърт Ланца (Robert Lanza). В последно време името на Ланца се появи в научна публикация в изданието Annalen der Physik, в която се казва, че времето съществува само в нашите глави, съобщава Портал12.
Както споменахме, проф. Ланца е известен с теорията за биоцентризма и за паралелни вселени, в които животът не завършва със смъртта на тялото. Тя е изложена в книгата му "Биоцентризъм: живот и съзнание – ключове към разбирането на истинската природа на Вселената" (Biocentrism: How Life and Consciousness are the Keys to Understanding the True Nature of the Universe), видяла бял свят още преди няколко години. Оттогава тя периодично вълнува интернет, тъй като съдържа интересни твърдения, че животът продължава вечно, макар и на друго място.
Днес нищо не се е променило, а професорът е спечелил нови привърженици, включително и сред колеги.
Извън времето и пространството
Робърт Ланца е професор в университета Уейк Форест, специалист е по регенеративна медицина и е научен ръководител на компанията Advanced Cell Technology. Преди е бил известен с изследванията си в областта на стволовите клетки, но има и няколко успешни експеримента по клониране на изчезващи видове животни.
Преди няколко години ученият се увлякъл по физиката, квантовата механика и астрофизиката. От тази гърмяща смес се ражда теорията на така наречения нов биоцентризъм, чийто проповедник става професорът.
Според биоцентризма смърт няма, тя е илюзия, която възниква в съзнанието на хората. Тази илюзия възниква, тъй като хората се отъждествяват със своето тяло и знаят, че тялото рано или късно умира, като смятат, че умират заедно с него.
Всъщност съзнанието съществува извън времето и пространството, твърди Ланца. То е способно да се намира навсякъде – в човешко тяло и извън него, което добре се вписва в основите на квантовата механика, според която една частица може да се намира на две места едновременно (така наречената суперпозиция).
Ланца вярва, че съществуват множество вселени, в които се реализират всички вероятни варианти на развитието на събитията. В едната вселена тялото е умряло, а в друга – продължава да живее, вземайки съзнанието, което е преминало в тази вселена.
С други думи, минавайки по тунела, човек не се оказва в ада или рая, а в друг свят. И така – до безкрайност.
"Съзнанието е като енергия – проповядва професорът. – Не изчезва и не може да бъде унищожено."
Някои съвсем крайни биоцентристи смятат, че няма материален свят, а само негов виртуален образ, генериран от съзнанието. Или все пак съществува свят, но в този вид, в който могат да го видят и усетят нашите сетивни органи.
Ланца има по-умерени възгледи и вярва в реалността, но я смята за процес, който изисква участие на съзнанието.
Паралелно от нас
Обнадеждаващата, но доста спорна теория на Ланца има много неволни привърженици – не само простосмъртни, желаещи да живеят вечно, но и известни учени. Това са физиците и астрофизиците, които разсъждават за паралелните светове, тоест смятат, че вселените са много.
Multiverse (Мултивселена) – така се нарича научната концепция, която те отстояват, и твърдят, че няма физически закони, които да забраняват съществуването на други вселени.
Първи за паралелните светове говори Хърбърт Уелс в разказа си "Вратата в стената" (1895). 62 години по-късно идеята му развива в своята дисертация възпитаникът на Принстънския университет Хю Еверет. Нейната същина: във всеки миг Вселената се разделя на безкрайно количество себеподобни. Още в следващия миг тези "новородени" вселени се разделят по същия начин. В един от тези светове съществувате вие. В друг четете тази статия, пътувате в метрото, в трети лежите на дивана и гледате телевизия…
"Като тласък за размножаването на световете служат нашите постъпки – обяснява Еверет. – Стига да направим даден избор, и с мигване на окото от една вселена се получават две, с различни варианти на съдбата."
През 80-те години на ХХ век Андрей Линде (професор по физика в Станфордския университет и бивш сътрудник на руския Физически институт "Лебедев") развива теорията на множествените светове.
"Космосът – разказва Линде – се състои от множество надуваеми топки, които дават началото на същите такива топки, а те на свой ред раждат подобни топки в още по-големи количества, и така до безкрайност. Те са разпръснати в пространството и не усещат взаимното си присъствие. Но те са част от един и същи физически свят."
За това, че нашата Вселена не е сама, свидетелстват и данните, получени от космическия телескоп "Планк". Въз основа на тях учените са създали най-точната карта на микровълновия фон – така нареченото реликтово лъчение, съхранило се от момента на зараждането на нашия свят. И установили, че тя изобилства от тъмни студени петна.
Физикът теоретик Лаура Мерсини-Хоутън от университета на Северна Каролина и нейните колеги твърдят, че аномалиите в микровълновия фон са възникнали поради влиянието на други вселени, разположени до нашата.
Според учените тези петна са "синини", както ги наричат те, и са възникнали от непосредствени удари на съседни вселени.
Физиците са на мнение, че вселените възникват точно като мехурчета във вряща вода, след което се сблъскват и отскокват една от друга, оставяйки следи.
Квантите на душата
И така, пространството е пълно с други вселени, където според теорията на биоцентризма би могла да отлети душата. А съществува ли самата тя?
В съществуването на вечна душа не се съмнява проф. Стюарт Хамероф от отдела по анестезиология и психология на Аризонския университет и директор на Центъра по изучаване на съзнанието в същия вуз. Преди време той заяви, че е открил доказателства, че съзнанието на човека не изчезва след неговата смърт.
Според проф. Хамероф човешкият мозък е съвършен квантов компютър, душата или съзнанието са информация, натрупана на квантово ниво. Тя не може да бъде унищожена, но може да бъде предадена.
Анестезиологът смята, че след като тялото загине, квантовата информация на съзнанието се слива с нашата Вселена и там съществува безкрайно дълго. А биоцентристът Ланца е на мнение, че тя отлита в друга вселена.
Сър Роджър Пенроуз – известен британски физик и математик от Оксфорд – също е открил следи от съприкосновение на други вселени с нашата. Заедно с Хамероф той развива квантовата теория на съзнанието. Учените смятат, че са открили носителите на съзнанието – елементи, които приживе натрупват информацията, а след смъртта на тялото я "сливат" някъде.
Това са разположени в невроните белтъчни микротръбички (microtubules), които преди са имали скромната роля на нещо като арматура и транспортни вътреклетъчни канали. Микротръбичките по структура са най-подходящи, за да бъдат носители на квантовите свойства на мозъка, тъй като те могат продължително време да съхраняват квантово състояние, тоест да работят като елементи на квантовия компютър.
По волята на Бога – програмист
Всъщност в биоцентризма няма нищо принципно ново. Но остава научната основа на Ланца да се примири с религията, тъй като в неговата концепция отсъства ролята на Твореца. Макар че…
Сет Лойд от Масачузетския технологичен институт е изчислил до какви предели може да се усъвършенства квантовият компютър. Очевидно най-мощно ще стане устройство, в което ще бъдат задействани всички частици във Вселената. А те – протони, неутрони, електрони и прочие – според изчисленията на учения са около 1090. И ако тези частици са били задействани от момента на Големия взрив, то вече са извършили около 10120 логически операции.
И тук Лойд прави предположение: ами ако Вселената е вече нечий компютър? Тогава – разсъждава той – всичко вътре, включително и ние, е част от изчислителния процес. Или негов продукт… Значи някъде трябва да има и програмист, тоест Бог.
А можем ли да минем без вселенски компютър и да се ограничим с къде по-съвършения Творец? Тогава може да се окаже, че всичко наоколо съществува само в Неговото съзнание, а не в нашето, както твърдят биоцентристите. Но тук навярно е необходима съвсем друга теория. И напълно нов биоцентризъм.
Източник: drevnite.com
Добави коментар