Игнажден е, кой ще полази къщата ви? Вижте поверията и забраните на този ден

Християнската църква почита на 20 декември големия църковен празник Игнажден. Той е посветен на ученика на Йоан Богослов - св. Игнатий Богоносец и с първата коледна вечеря днес, която е изцяло постна, се слага началото на коледните празници.

Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Млад Бог, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Според народното поверие от това, кой пръв ще влезе в къщата ти на Игнажден (кой те "полази"), се гадае каква ще бъде следващата година. В стари времена този знак се е приемал за много важен, затова стопанинът още вечерта се обличал в най-хубавите си дрехи и отивал да покани внимателно избран гост.

Ако полазникът е добър, в дома ще има късмет и благоденствие за всички за цялата година. Такива полазници се посрещат с благодарствена щедрост от стопаните. Често полазник може да бъде и някое животно, което също се смята за добър знак и му се дава за подарък хляб.

Според народните легенди от този ден започнали родилните мъки на Божията майка и продължили до Бъдни вечер, когато се ражда Исус. Затова на Игнажден се отслужва празнична литургия.

Това е денят, в който започват да се събират и коледарите. В някои област (Русе и отчасти в Разградско) се спазва обичая Вардене (пазене) на квас, като изпълнението му се пази в пълна тайна. Той е свързан с ритуал за лек и магия, който се изпълнява от моми жени. В нощта срещу празника те се събират в една къща и две от тях замесват тесто, обърнати с гръб към нощвите. В тях бабите са поставили магьоснически билки.

В продължение на 12 нощи – до Васильовден (1 януари – бел. Авт.), омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Рано сутринта на последния ден участничките в ритуала си поделят кваса и го пазят строго за себе си и своя дом. Те вярват, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.

В Ловешко мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи, отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие.

Много са поверията, свързани с празника Игнажден. Според някои от тях:

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.

Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.

Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.

Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.

Не се иска и не се дава нищо назаем.

Дали ще има плодородие, гадаели и по "въглен на секира”. Добър знак за това е, ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея.

На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.

На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло. Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година.

За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро.

Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.

Вечерта преди Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни. Поднасят се ошав, варени царевица и боб, туршии и зеленчуци.

Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.

На този ден жените не трябва да работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко.

Според друго поверие на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. На този ден момците поставят ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.

На Игнажден имен ден празнуват Игнат, Игната, Пламен и Огнян и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен,Игнасия,Игнасио, Агна, Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира,Светослав и Светослава.