Разгледайте внимателно хората около себе си. Най-вероятно твърде малко от тях са с липсващи очи и уши. Със сигурност имат сърца и мозъци, макар и да се съмнявате в последното. Обаче съществува доста голям шанс една значителна част от тях да са без апендикс, защото това е един от най-често изрязваните човешки органи.
Но какво е апендиксът? Той е, така да се каже, един израстък, който виси от сляпото ви черво. Голям е горе-долу колкото кутрето ви и въпреки, че може да мине за незначителен, присъствието му би трябвало да заслужава някакво смислено обяснение. Такова обаче не е намерено през тристате години, които са минали, откак е бил изваден първият човешки апендикс. Науката е повече от сигурна, че сърцето изпомпва кръв. Бъбреците пречистват тази кръв и подпомагат поддържането на нейното налягане. Белите дробове осигуряват кислород на организма и отвеждат въглеродния диоксид. А апендиксът, той просто си виси.
Във времето са възниквали изключително много теории във връзка с неговата функция. Някои са го виждали като част от имунната система. Други са му придавали неврологично значение. Трети пък са търсели връзката му с хормоналната секреция. Преобладаващата гледна точка обаче е, че той не прави нищо и е по-скоро рудиментарен орган, който отдавна е загубил оригиналните си функции.
Тази теория обаче не успява да отговори на въпроса защо еволюцията отдавна не се е погрижила за неговото изчезване по същия начин, по който го е направила при безоките дъбоководни риби, например. Освен това, по всичко личи, че човеците, както и някои човекоподобни маймуни, имат значително по-развит и сложно устроен апендикс в сравнение с останалите, по-низши, примати. Много учени залагат на този факт, за да предположат, че въпросният орган е от много по-голямо значение за нас, отколкото е бил за нашите предшественици.
inm.comПрез 2007 година хирурзите Уилям Паркър, Рандал Болингер и колеги публикуват
един труд, който сериозно разклаща представите за апендикса. Според тях, той има връзка с множеството
полезни бактерии, обитаващи стомашно-чревния тракт. При определени обстоятелства тези микроорганизми умират и органът служи като резервен склад, а едновременно с това и като фабрика за
въпроизводството им. Паркър и Болингер обръщат внимание, че мястото, на което е разположен апендиксът (точно под пътя на храната), подсказва, че той може да "включи" отново храносмилателната
система в случай на заплаха.
Проблемът с тази хипотеза е, че все по-малко държави по света страдат от хигиенни болести като холерата и дизентерията, които могат да предизвикат подобна нужда в тялото. Затова и учените подчертават, че е много вероятно апендиксът да изпълнява активно своите функции единствено в по-слабо развитите райони, където подобни заболявания все още се срещат.
Така те дават и възможен отговор на въпроса защо случаите на апендисит (възпаление на апендикса) са много по-често срещани в развития свят, където въпросният придатък е лишен от възможността да осъществява предназначението си.
Добави коментар