За да спестя инфарктите на по-истеричната част от населението, съм длъжен да започна с изявлението, че нацията по никакъв начин не е застрашена от падането на бомби, били те атомни или каквито и да било други. Настоящата статия е провокирана от събития, случили се през далечната 1955 година на изпитателния полигон в пустинята Невада.
Те са част от тестова операция, закодирана под името Teapot (ъ-ъ, "чайник"?), и целяща да изследва ефектите от ядрените експлозии за нуждите на Гражданска защита. Един от нейните проекти е заведен под номер 32.2а и търси отговор на жизненоважния въпрос: "Какво ще пият оцелелите в един постапокалиптичен свят при положение, че водоизточниците бъдат замърсени или увредени по друг пошъл начин?". Отговорите на този въпрос откриваме в доклада, озаглавен "Въздействие на ядрените експлозии върху пакетирани напитки".
inm.com
Той започва по следния начин: "Имайки предвид потенциалните продоволствени проблеми, трябва да отчетем, че нуждата на хората от вода, особено в бедствени ситуации, може да бъде спешна. Неведнъж е обсъждана възможността за подготвяне на бутилирана вода за належащи нужди, но тъй като пакетирани напитки като бира и безалкохолни са разпространени навсякъде в изобилие, е очевидно, че те могат да послужат като важен източник на течности".
Военните винаги са имали много специфичен стил на изразяване, който ме унижава и ме кара да искам да сдъвча журналистическата си карта и да започна да се занимавам с неписмовна професия като обущарството, например.
Още по-брилянтен е подходът им към решаването на проблеми. Ама разбира се, че ще бомбардираме бирата и безалкохолните! За целта се набавят най-различни бутилки и кенове, които се разполагат в различни точки спрямо хипоцентъра (точката на детонация) на ядрената експлозия. Най-близките са едва на малко повече от 300 метра от тази точка, а най-далечните са на около 3 километра. Бум, гъбка и така нататък...
Следват резултатите, резултатите! Резултат №1 е, че сред опаковките има много сериозен процент оцелели по чисто механични параметри. Наличните счупвания се дължат не толкова на повишеното налягане, а на падания от рафтовете, осколки или срутвания на самите сгради. Иначе, напитките, съхранени в кашони или каси, са почти непокътнати.
Резултат №2 е, че завишени нива на радиация са отчетени само в най-близките до хипоцентъра продукти. Веселото е, че дори и най-радиоактивните от тях се вписват в "допустимите граници за спешна употреба", което ще рече, че са безвредни... в краткосрочен план.
Резултат №3 касае чисто органолептичните промени в съдържанието, което за неовладелите научния език ще рече изменения във вкуса и мириса. Интересно, сякаш това е аспектът, на който е обърнато най-голямо внимание. Направена е незабавна дегустация на място, която показва, че както бирата, така и безалкохолните са запазили търговското си качество, въпреки че някои от най-близко разположените до точката на детонация продукти се отличили с леко променен вкус. Разбирате ли, намерил се е някой герой, който да вкуси току-що замерени с атомна бомба питиета? Не е ли науката велико нещо?!
Но това не е всичко – представителни мостри от всички видове бомбардирани питиета, както и някои небомбардирани (за сравнение) са изпратени в пет сертифицирани лаборатории за по-нататъшна дегустация. Мненията варират от "търговско качество", през "престояло" до "доста гадно". Всички били единодушни обаче, че бирата и безалкохолните несъмнено могат да бъдат източник на питейна вода.
Единствената забележка е, че за употреба, различна от спешната, би се наложило допълнително тестване преди напитките да бъдат върнати в търговските обекти. Обичам, когато дори в разгара на апокалипсиса, американският войник мисли за комерсиалното бъдеще на родината. Все пак, какво би попречило на търговията след края на света такъв, какъвто го познаваме?
Добави коментар