За отговора на поставения горе въпрос ще подскажем, че не сте болни от шарка, нито сте преследвани от ята приятели, ламтящи да ви гъделичкат. Само че сред големите вселенски въпроси винаги са се мъдрели два, които започваме да си задаваме още като деца: 1. "Защо ме е гъдел"? и 2."Защо ме сърби?". И, трети въпрос от нас: "А защо е така смущаващо да ме сърби и да ме е гъдел, (бе)?!". Задаваме си гатанки и размишляваме над тях...
Размисли относно гъделичкането
Понякога наистина искаме да зашлевим наглеца, който ни гъделичка със студени пръсти под миш-ни-ци-те, по гър-ба или по вра-та. Някои хора умират от смях, когато ги гъделичкат с палави пръстчета по снагата, направо се извиват от силното усещане и твърдят, че дори им е забавно. Но могат ли да обяснят какво смешно има в цялата ситуация?
Всъщност, тях ги е страх. Да, страх ги е. Макар учените още да спорят по темата, те поне са стигнали до някакъв консенсус относно причините за гъдела и сърбежа и ответните им човешки реакции.
inm.com Резултатите от
лабораторията са, че... Още от времето, когато са обитавали пещерите, хората са настръхвали от страх и подозрение, когато ги е било гъдел или ги е сърбяло. Страхували са се и са подозирали, че
някой враг постепенно ги налазва и евентуално иска да ги изяде (или да им причини друг вид злина).
Гъделичкането създава у нас паника, която ескалира и се проявява в смях, в конвулсии и във всички реакции, характерни за подобна ситуация. Нашето безпокойно и възбудено състояние, породено от гъдела, е стресовата ни защитна реакция при появата на външен нападател.
Тук се крие и причината, поради която не можем да се гъделичкаме сами – малкият мозък, отговорен за наблюдението над движенията на тялото, помага на главния мозък да отличи очакваните от неочакваните усещания. Тъй като мозъкът "заповядва" на нашето тяло да се гъделичка, той и не може да разкодира самопогъделичкването като външна заплаха.
Размисли относно сърбежа
За съжаление, обяснението ни за сърбежа не може да бъде кой знае колко по-различно. Кожата ни е единственият орган, който през цялото време е изложен на потенциално раздразнение. Тъй като е сравнително незащитена, от околната среда върху нея без проблем попадат прашинки, различни микроскопични животинки и видими насекоми, пък дори и вятър, който от своя страна донася със себе си още куп дразнители.
Всички тези "похитители" на кожата докосват покриващите я (и защитаващи) косми и създават дразнение, което също е защитна реакция срещу евентуални нападения и болести (като алергиите, например). Почесването не само има ролята да облекчи досадния сърбеж, но и е превъплъщение на стремежа ни буквално да го разкараме от кожата си.
Това е то, философията на сърбежа и гъдела. Просто навсякъде около нас дебнат врагове, а нашето тяло се опитва да ни предпази от тях. Благородно от негова страна, нали?
Добави коментар