Антония Вичева готви по начина, по който се усмихва. С лекота, искреност и нещо, което, поради липса на по-подходящо определение, трябва да наречем лъчезарност. Нещото, което превръща любовта в ястие и кара опиталите го също да се усмихват.
Обича да мисли за себе си като за готвач-импровизатор и като такъв се е изявявала в няколко столични заведения като „Пасторант“ и вече несъществуващото, но незабравимо за много от нас „Vegi Home”.
Понастоящем Антония усмихва клиентите на „Чай във фабриката“ и виртуалните посетители на „СЛАДКИШНИЦАТА“ във Facebook. На път е да усмихне и вас, дори и все още да не го подозирате.
Предупреждаваме ви, че изобразителният материал в галерията към настоящото интервю не е подходящ за гладни и/или диетиращи хора. Преглеждайте на собствена отговорност!
Намираме се в „Чай във фабриката“, по-известна като „Чайната на Бенковски“. От тези наименования не става ясно, че менюто ви е изцяло вегетарианско. Какво предопределя подобен избор?
Въпреки, че болшинството от нас не са вегетарианци, смятаме, че финият, деликатен вкус на чая се комбинира много по-добре с храна от растителен произход. Всъщност, обмисляли сме вариант заведението да започне да предлага и суши, което също кореспондира с източния произход на чаеното растение.
В съзнанието на повечето хора вегетарианството се асоциира с природосъобразен начин на живот. Ти, като човек, който не е вегетарианец, какво влагаш в подобно понятие?
Природосъобразният начин на живот се разбира много погрешно от хората. Има стриктни вегетарианци, които спазват всички правила на тази култура и имат склонност да налагат вижданията си на останалите по много агресивен начин. А това не е човекосъобразно.
За да си природосъобразен, трябва да си в хармония с всичко и всички, а не само да се храниш по определен начин и да спазваш определени практики. Съобразяването с природата е цялостен модел на мислене, отношение, вътрешна настройка към света и най-вече към хората около теб.
Какво мислиш за биопродуктите, които по един или друг начин също се
свързват с тази идея?
Биопродуктите са нещо много хубаво, стига тяхната популярност да не бъде използвана единствено като средство за печалба от страна на търговците. Цените на повечето от тях са нереалистично високи.
В същото време, познаваме български биопроизводители, които не успяват да реализират продукцията си, поради простата причина, че нямат достъп до пазара. Става дума основно за софийския пазар, защото в по-малките градове все още не се е формирала такава култура на хранене и мислене.
Означава ли това, че има биопродукти, които се използват основно за извличане на стопанска изгода и природосъобразният принцип не е спазен?
На думи идеята е природосъобразна, но с нея се спекулира изключително много.
А има ли биопродукти, които не са природосъобразни?
Според мен, домат, който идва от другия край на света, независимо дали е био или не, не трябва да бъде яден. Самото му транспортиране и последващо предлагане на българския пазар са свързани с много неща, които са далеч от природосъобразното.
Ценното при подобни практики е, че има някои храни, които не виреят по нашите географски ширини и това е един от начините да си ги набавяме. Същевременно био-етикетът е гаранция за начина и средата на отглеждането им.
Може ли да се каже, че има продукти, които не са сертифицирани като био, а са природосъобразни?
Абсолютно. Всяко растение, всяко животно, които са отгледани на чисто място близо до нас и са се „хранили“ по естествения за тях начин, могат да бъдат определени като природосъобразни. Естествено, това не премахва нуждата от адекватен контрол, който да гарантира хигиената и безопасността на тези храни.
Сравнително наскоро стартира проектът „Сладкишницата“, чийто идеолог си
ти самата. Ще ни разкажеш ли малко повече за него?
„Сладкишницата“ започна малко на шега. Имах нужда да покажа сладкиши, приготвени изцяло от натурални, минимално преработени продукти. Първите неща направих за приятели и качих снимките им на една страница във Facebook, която се разрасна доста повече от очакванията ми. Хората проявяват голям интерес и са изключително доволни от това, което опитват. Много от тях вече са ми постоянни клиенти.
Явно не ги спира популярното разбиране за това, че сладкото е вредно.
Всички обичат сладко. Това е нещо напълно естествено и няма как да бъде преодоляно. Колкото и да се борим за здравословен начин на хранене, сладкото неминуемо присъства в менюто ни и е по-добре то да бъде приготвено от истински продукти. В „Сладкишницата“ използвам планински мед от проверени производители и някои биопродукти като кокосово масло, кокосово мляко, какаово масло. Последните държа да бъдат био, защото в държавите, където се произвеждат те има много замърсяване и някои доста пошли практики. За съжаление, поради високата си цена, подобни продукти все още са достъпни за сравнително малко хора у нас.
Според теб кои храни са вредни?
Вредна е всяка храна, която не съдържа естествени съставки. Вредна може да бъде и всяка полезна храна, с която се прекалява.
А коя храна е полезна?
Не знам коя храна е полезна, но знам коя е истинска. Това е храната, която знаеш откъде идва и чиито съставки можеш да разпознаеш или поне да прочетеш.
Как избра да се занимаваш с готвене професионално?
Случайно, преди години, както става при много български студенти. В един момент установих, че готвя добре, че нещата, които правя, се харесват, че ми доставя удоволствие да импровизирам... После намерих това място, където имам пълна свобода да творя. Не съм сигурна дали това е доживотното ми призвание, но в момента с удоволствие мога да го нарека своя професия.
Да разбираме ли, че не разполагаш с някакво специализирано образование или квалификация?
Учила съм се изцяло от практиката. Определям себе си като готвач-импровизатор, тъй като голямата част от рецептите, които приготвям, са измислени или адаптирани от мен самата.
Доколко умението да се готви е талант и доколко усилена работа?
По-скоро е въпрос на удоволствие. Можеш да готвиш всеки ден за семейството си, но ако го правиш с неудоволствие, няма да станеш добър готвач.
Каква е разликата между това да готвиш за близките си и да готвиш за клиенти?
Не е задължително да има разлика. Чувството може да бъде едно и също, особено когато видя усмивката на един доволен човек. Трудно приемам комплименти и обикновено го правя с изчервяване, но усещането е несравнимо.
Обичаш ли да готвиш за себе си?
За себе си обикновено приготвям много прости неща и не се старая особено. Гледам по-често да каня гости, защото ме мотивират.
Имаш ли съвет за хората, които искат да се научат да готвят, но не знаят откъде да започнат?
Мога да ги посъветвам да започнат с три яйца и просто да сменят останалите продукти, които влизат в тигана. Така ще открият, че основата на едно вкусно ястие обикновено е много проста и всеки път можеш да създадеш нещо уникално.
Готвенето е признак, че мислиш за себе си и за това, което слагаш на трапезата. Така човек сам определя какви ще са продуктите и емоциите, с които да бъде приготвена храната му.
Добави коментар