Можете ли да кажете колко пъти се поглеждате в огледалото от чиста суета? А можете ли да кажете от колко минути вглеждане в този любим атрибут се нуждаете реално за сутрешния си тоалет? Питаме ей-така, от любопитство. Надяваме се да задоволим и вашето, поднасяйки ви някои интересни сведения за практичната вещ, превърнала се в култ за много от нас.
Близко до ума е в какво са се оглеждали хората преди появата на огледалата. Ами, в различни водни повърхности. Надвесвали са се над реката, и без да падат в нея, набързо са оправяли щурите си прически. Само че това занятие било достатъчно неудобно за предшествениците ни, затова след известно време те започнали да се оглеждат във вече налятата в съдове и съдинки течност.
Според археолозите, около 6000 г. пр. Хр., в Анатолия като огледало започва да се използва вулканичното стъкло, познато ни като обсидиан. Същият бил полиран, за да послужи за отредената му козметична цел. Според изследователите, едва след 2-3 хиляди години се появяват огледала от полирана мед – съответно в Месопотамия и Египет. И ако през 2000 г. пр. Хр. в Централна и Южна Америка се ползват огледала от полиран камък, то по същото време в Китай вече се наслаждавали на същите атрибути от полиран бронз.
inm.comСчита се, че първите огледала от стъкло с метално покритие са изработени на
територията на днешен Ливан. Римляните пък произвеждали стъклени огледала със златно покритие, но разработили и техника за създаване на дебели огледала от духано стъкло с покритие от лято олово.
В годините след Христа, на територията на Римската империя, а и в други части на света, се ползват както плоски, така и вдлъбнати, и изпъкнали огледала.
С течение на годините стъклото се утвърждава като най-предпочитания материал за изработка на огледала заради своята гладка повърхност, податливост на обработка и възможност за покритие с фин финиш.
За истински подем в историята на нашите днешни герои се счита създаването на стъклени огледала с амалгамно покритие от калай и живак.
Това се случва през Ренесанса в Европа и тъкмо тогава, благодарение на въпросната техника, Венеция става център на огледалното производство. Новият способ бил превъзходен за онова време – тъкмо поради тази причина, огледалата от стъкло в този период се считат за стоки на лукса и струват много скъпо.
По-късно като производители на стъклени огледала се утвърждават французите и германците, като вторите продавали продукта си на значително по-ниски цени.
За създател на стъклените огледала със сребърно покритие се счита немският химик Юстус фон Либих. Технологията, която той прилага, се основава на извличането на сребро от сребърен нитрат. Всъщност, този метод е много близък до начина на производство на съвременните огледала, които също разполагат със сребърно или алуминиево покритие. Благодарение на откритието на фон Либих, огледалата стават много по-евтини и достъпни за масово потребление.
Огледалата, такива, каквито ги познаваме днес, разбира се, са далеч по-съвършени, както по изработка, така и по качество на отразяване и степен на защита на повърхността. За разлика от своите прародители, днешните огледала отразяват образите ясно, притежават антикорозийна защита и се драскат по-трудно.
Благодарение на това хилядолетно развитие, незаменимите козметични аксесоари са наш верен спътник в добро и зло, под най-различни форми. Е, не ни остава нищо друго, освен да си пожелаем всеки ден да виждаме в тях нашите здрави, красиви и щастливи лица!
Добави коментар