Шоколад!

Шоколад! Едва ли има друга храна, която може да събуди толкова много емоции. Шоколадът е страст, простираща се далеч отвъд любовта към сладкото. Всички знаем какво е да копнееш за него, а някои дори влизаме в патологичната категория "шокохолици". Всъщност, дайте да се обзаведем с парче шоколад или чаша горещо какао, преди да продължим нататък, за да не се стига до нагризани клавиатури.

Какаовото дърво, известно на ботаниците под наименованието Theobroma cacao (в буквален превод от гръцки "храна на боговете"), е "родом" от Централна и Южна Америка, но днес се култивира по целия екваториален пояс и може да бъде забелязано из Карибите, Африка, Югоизточна Азия, и дори по разни тихоокеански острови като Самоа и Нова Гвинея.

Много хора вярват, че шоколадът е "изобретение" на ацтеките. Всъщност, историческите сведения за употребата му датират от много по-отдавна. Древните маи, населявали териториите на днешно Южно Мексико и Централна Америка, със сигурност са консумирали шоколад. Думата "какао" е от майски произход и се среща изписана на глинени съдове от 500-тната година от Новата ера. Някои историци считат, че шоколадът е дори още по-стар и е бил неизменна част от културата на древните олмеки – предшественици на маите. Това, което тези мезоамерикански цивилизации са консумирали, е далеч от днешната представа за шоколад. Те са приемали какаото под формата на горчива напитка, приготвена с вода или вино, и понякога подправена с ванилия и лют пипер. Смятало се е, че шоколадът лекува разстройство и дезинтерия и действа като афродизиак.

Първият европеец, който се сблъсква с какаото, е Христофор Колумб. Съдбовната среща се случва по време на четвъртото му, и последно, мореплаване до Америките през 1502 г. – време, по което зърната на растението са се използвали като разменна монета по тези места. Това "откритие" дълго време е било подценявано в испанския кралски двор, поради непривичния си горчив вкус.

Постепенно какаото става все по-широко разпространено и хората започват да експериментират с разнообразни начини за приготвянето му. Шоколадът се появява в най-различни торти, печива, топли и студени напитки. 1828 година се счита за началото на модерната епоха в производството на шоколад. Тогава холандския шоколадиер Конрад ван Хутен патентова хидравлична преса, благодарение на която става възможно извличането на маслото от печените какови зърна и производството на какао на прах. От този момент нататък не само, че се улеснява влагането на какаото във всякакви храни и напитки, но е възможно и смесването му със захар и какаово масло, в резултат от което се получава първообразът на съвременния шоколад. Останалото, както казват, е история...

Днес шоколадът е изключително противоречива храна. Счита се, че консумацията му може да допринесе за появяването на акне и кариеси, а дори хлапетата в детската градина знаят, че от него се дебелее.

Истината е, че тези неблагоприятни ефекти могат да бъдат отдадени на високото съдържание на захар и царевичен сироп в повечето съвременни шоколади. Само по себе си какаото съдържа над 300 познати (и може би още толкова непознати) на науката химикала, с които тялото ни взаимодейства.

Част от тези химикали са полифеноли, които имат силен антиоксидантен ефект и могат да предотвратят окисляването на ЛНП (познати като "лош" холестерол) в организма.

Благодарение на високата си устойчивост и полезни свойства, какаовото масло намира широко приложение както в кулинарията, така и в козметиката.

Но може би най-положителното свойство на шоколада си остава способността му да предизвиква удоволствие. Науката все още работи усърдно по установяването на точния механизъм, благодарение на който това се случва. Една от най-добре проучените съставки на какаото е кофеинът, който е известен с възбудителните си качества. В шоколада има още теобромин и фениламин, които също действат като стимуланти и увеличават активността в частите от мозъка, които отговарят за бодростта и концентрацията ни. Тези вещества със сигурност могат да допринесат за възникването на временно удоволствие, но съществуват и много други теории защо шоколадът ни кара да се чувстваме добре.

Една от тях е, че какаото съдържа фармакологично активни субстанции, които възбуждат канабиноидните рецептори (същите, които взаимодействат с активното вещество в марихуаната) в мозъка и по този начин могат да способстват за възникването на блажени усещания. Някои учени теоретизират, че този процес вероятно има връзка и с пословичното пристрастяване към шоколада, но ние сме по-склонни да вярваме, че зависимостта ни се дължи основно на неповторимия вкус.

Между другото, днес е Европейският ден на шоколада. И ние определено смятаме да го отбележим подобаващо, като си измайсторим съвсем домашни шоколадови трюфели. Наздраве, шокохолици от близо и далеч!