Ставали сме свидетели на такива спорове по отношение на клека, пред които свадите между фенове на Левски и ЦСКА изглеждат като разговор за времето между английски джентълмени. Често пъти в основата на тези спорове е бил въпросът "Добре ли е коленете да преминават пред пръстите на краката, когато клякаме?". Доскоро категоричният отговор на този въпрос беше "За Бога, НЕ!!!", но се появиха и алтернативни мнения, които определено заслужават внимание.
Истина е, че когато коленете отиват напред по време на клякане, колянната става е подложена на по-голямо натоварване. Доколкото ни е известно обаче, не съществува някаква магическа точка, след която това натоварване изведнъж става прекалено опасно. Поради необясними за нас причини, линията, определена от пръстите на краката, е възприета като такава точка и все още масово се проповядва като опасна за преминаване. Дори имам един приятел, който тренира с три номера по-големи обувки, за да може да кляка комфортно, без да му правят забележки във фитнеса. Ако оставим шегата настрана, целенасоченото задържане на коленете зад линията на пръстите всъщност може да допринесе за възникването на проблеми в други стави по тялото и е потенциално по-травмиращо.
Защо е така? Казахме, че преминаването на коленете пред пръстите причинява по-голямо натоварване в колянната става. Колко по-голямо ли? През 2003 г. Анди Фрай и колеги провеждат експеримент, в който участниците клякат с щанга, тежаща колкото тях самите. В единия случай клякат с пръсти, опрени в дървена стеничка, която ограничава преминаването на коленете напред, а в другия – съвсем свободно. И ако силите, които действат върху коленните им стави в първия случай са около 117 Nm (Нютон метра), то във втория тези сили достигат до около 150 Nm.
Ако тази разлика ви се струва сериозна, нека погледнем към другите резултати от
изследването. Оказва се, че ограничените клекове натоварват тазобедрената става в много по-голяма степен от свободните. Колко по-голяма ли? Над десет пъти. Тази голяма разлика се обуславя от
по-голямото навеждане на торса напред. Подобно навеждане е неизбежно, когато се опитваме да клекнем с почти вертикални подбедрици, защото ни помага да запазим баланс. Още по-лошото е, че в тази
позиция и кръстът ни е много по-податлив на контузии, особено ако клякаме с по-сериозни килограми.
Наистина е много важно да предпазваме коленете от нежелано натоварване по време на тренировка. Също толкова, ако не и още повече, е важно да избягваме прекомерен стрес върху тазобедрената става. Особено, когато стресът се пренася върху гръбначния стълб и може да стане причина за много неблагоприятни последици. За съжаление, митологични асоциации от типа "клек = травмирани колене" и "мъртва тяга = травмиран кръст" водят до много едностранчиво възприемане на тези движения. Когато говорим за техника на клякане (а и на всяко друго многоставно упражнение) трябва да разглеждаме тялото в цялост. Клякането не е само сгъване в коленете, въпреки че всеки ден по залите виждаме хора, които се опитват да докажат обратното. Поради тази причина не трябва да пренебрегваме и и другите стави, които участват в движението, особено когато те са потенциално по-застрашени от масовата разпространеност на един или друг фитнес мит.
Добави коментар