Ако си бяхме поставили за цел да отразяваме абсолютно всяка вариация на тема "лицеви опори", то тогава навярно нямаше да четете за друго упражнение на сайта ни. С това се опитвам да кажа, че такива има изключително много и понякога на човек му е трудно да отсее стойностните предложения от плявата.
Тук бих могъл да добавя още много неща, но ще се задоволя с изказването, че има няколко причини, поради които може да се търси модификация на едно базово движение като лицевата опора:
-
разнообразие (защото на повечето хора им доскучава рано или късно)
-
прогресия (усложняване на движението, така че да се постигне още по-голям тренировъчен стимул или трениране на допълнителни мускули и/или атлетически качества)
-
регресия (улесняване на движението за хора с контузии, болки или за такива, които не разполагат с необходимите качества (сила, координация, мобилност, гъвкавост и т.н.) за изпълнението в класическия му вариант)
Ето защо, независимо дали се каните да опитате ново упражнение или вариация на нещо познато, е добре да знаете защо то се прави по въпросния начин. Така не само ще можете да прецените дали то е подходящо за вас и целите ви, но и ще сте в състояние да проверите дали наистина върши това, което се очаква от него.
След едно такова въведение, смятам, че мога да ви представя неравните лицеви опори. Може би е добре да кажа, че те са удачни за тези от вас, които са овладели до съвършенство техниката на класическата лицева опора и могат да се похвалят с поне 30 чисти повторения. Иначе изпълнението на настоящия вариант е привидно лесно – за целта едната ви ръка просто трябва да се намира по-високо от другата. Това може да стане с помощта на медицинска или обикновена топка, дървено трупче или най-тривиална купчина книги. Имайте предвид, че сферичните обекти придават допълнителна нестабилност на движението и го правят още по-предизвикателно.
Идеята зад подобно изпълнение е, че повдигането на едната ръка поставя другата под сравнително по-голямо натоварване. Това е добър вариант за тези, които се стремят към усвояването на лицеви опори на една ръка или просто целят по-сериозен тренировъчен стимул. Повдигнатият крайник, от своя страна, е заставен да се движи в много по-голям обхват и тази особеност би била от полза за хората с недостатъчна мобилност в раменния пояс.
Неравното разположение в много по-голяма степен ангажира и поясната мускулатура, която трябва да противодейства на опитите на тялото да се завърти на една страна. Както вече споменах, ако за повдигането се използва сфера, тогава нещата стават още по-интересни за корема.
Изпълнението е добре да се случва в четен брой серии (при редуване ляво-дясно) така, че на всяка ръка да се падат по еднакъв брой повторения. Подходяща схема е 4 х 8-12. Естествено, ако в някакъв момент почувствате болка или дискомфорт, значи това упражнение или не е за вас, или не правите нещо както трябва.
Добави коментар