Има едно състояние, което е толкова досадно и масово, че не мога да си обясня как все още не е преведено на български език. В разговорния английски то се нарича shin splints, а медицинското му наименование е medial tibial stress syndrome. Понеже нямам намерение да ви занимавам с излишна терминология, ще кажа, че това е особено неприятна болка в областта на пищяла. Обикновено се усеща по-скоро в костта, отколкото в меките тъкани около нея и човек може да си въобрази какви ли не ужасии, благодарение на този факт.
Потенциалните причини за възникването му са много, но всички те се свеждат до пренатоварване на структурите в долната част на крака. Най-често подобна болка изпитват хора, които се занимават с тичане или скачане, но тя може да връхлети дори и неспортуващите, които ходят достатъчно бързо и/или невнимателно. Понякога се случва при смяна на обувките, терена или при рязко увеличаване на натоварването (например, човек, тичащ по 10 км на ден изведнъж решава да пробяга 20). Особено податливи са дюстабанлиите и тези с недобра мобилност в областта на глезените. Казах ви, че е досадно и масово. Не е невероятно мнозина от вас да са стари познайници с него.
Ето защо ми се иска да споделя моят подход за справянето с този проблем. Той се състои от няколко техники, които винаги съм изпълнявал заедно и затова не мога да преценя коя от тях има най-голям принос в преодоляването на безименната досада. Също така, не гарантирам, че те ще имат успех при вас, а само мога да ви насърча да опитате. И така:
Самомасаж. От просто, по-просто. За целта са ви необходими две тенис топки и тиксо, с чиято помощ да си "сглобите" описания тук масажор. Той ще ви помогне да размачкате хубаво стъпалата и прасците си.
Разтягане. На прасците. Най-лесно бихте могли да го реализирате, като застанете близо до стена или бордюр и опрете пръстите на крака в тях. От това положение изнесете тежестта на тялото си напред върху същия крак, докато почувствате разтежение в задната част на подбедрицата. Задръжте в това положение 30-60 секунди, отпуснете се за малко и повторете още 2 пъти. Това важи и за двата ви крайника, знаете.
Мобилизация. На глезените. Вече съм ви разказвал как се прави тя.
Активация. Или нещо от сорта. Тук трябва да прибегнете до услугите на стълбище или най-обикновен бордюр. Застанете на стъпалото така, че петите ви да са в контакт с него, а пръстите ви да стърчат навън. Добре ще е, ако има за какво да се държите, защото след малко ще стане интересно. С изпънати крака, насочете стъпалото си максимално надолу (шпиц), сякаш се опитвате да докоснете пръстите си в земята. Веднага след това преминете в контрашпиц и приближете пръстите колкото се може по-близо до подбедрицата. Засечете си 30 секунди и за тях направете възможно най-много такива повторения. Бързайте, но не позволявайте на това да ви попречи да изпълнявате движението с пълен обхват.
След като времето ви изтече, присвийте крака в коленете (четвърт клек) и продължете да правите "надолу-нагоре" за още 30 секунди. Ако имате чувството, че някой ви е запалил подбедриците, значи се справяте отлично. Починете около минута и повторете цялата процедура още два пъти.
Ами, това е. Важно е всичко това да се прави ежедневно до отшумяване на симптомите. Аз мен това обикновено трае около седмица. Пак акцентирам – далеч съм от мисълта, че това е магическо решение. Затова не ми се карайте, ако опитате и не получите желания резултат. Но пък не пропускайте да ме почерпите, в случай, че проработи.
Добави коментар