Ако имате елементарни познания по икономика, навярно сте чували за закона за намаляващата пределна полезност*. А ако имате елементарни познания по психология, навярно знаете, че икономическите теории твърде често не дават адекватно отражение на това, което се случва в главите на хората. В противен случай, онази последна хапка чийзкейк нямаше да има божествения вкус, който те кара да летиш и потъваш едновременно, докато предъвкваш с малоумно изражение на масата в хола.
Така твърди и едно ново изследване, публикувано в изданието Psychological Science на американската Асоциация по психологически науки. В него участват 52 представители на двата пола, които са поставени в завидната роля на дегустатори на шоколадови бонбони. Тестват се общо пет различни вкуса (млечен, тъмен, сметана, карамел и бадем) в произволен ред, но участниците не са наясно с този факт. Тяхната задача е да оценят всеки един от вкусовете по десетобалната скала. Половината хора получават всеки бонбон с репликата "Това е следващият". Другата половина чуват същата информация, но на петия бонбон им се казва "А това е последният". В края на дегустацията доброволците трябва да кажат кой вид им е допаднал най-много и да споделят общото си впечатление от теста.
Оказва се, че когато един бонбон е анонсиран като последен, той получава много по-висока оценка, отколкото, ако е просто "следващ". Вкусът дори не е от толкова голямо значение – 64% от хората, които знаят, че петият бонбон е последен, го класират като най-вкусен, независимо от неговата разновидност. За сравнение, групата, която получава само "следващи" бонбони, посочва последния като най-вкусен само в 22% от случаите. Това са и хората, които отчитат цялостното изживяване като доста по-безинтересно.
Авторите на изследването се опитват да си обяснят тези резултати по няколко различни начина. Единият е, че подсъзнателно хората се мотивират да извлекат максимума от едно изживяване "на финалната права", докато все още могат. Друго възможно тълкувание е, че, малко или много, ние сме програмирани да очакваме щастлив край, независимо дали става дума за филм, книга или пищен обяд (когато още по време на предястието си мислим "М-м, тирамису..."). Учените коментират, че подобна нагласа намира много други проявления и дават за пример склонността на някои преподаватели да оценяват незаслужено високо последния тест и на работодатели да симпатизират на последния интервюиран кандидат.
inm.comЗа нас остава най-вече съмнението, че добрият стар навик да си
оставяме най-вкусното за накрая може би е безсмислен, защото има вероятност каквото и да оставим за накрая, да се окаже най-вкусното. Аз лично възнамерявам да направя един-два експеримента по този
повод, макар че се съмнявам да има психология на този свят, която е в състояние да ме влюби в тиквата...
* Пределна е тази полезност, придобита в процеса на увеличаване на консумацията на определен вид стока или услуга. Идеята е, че употребата на първата част на въпросното благо носи по-голямо удовлетворение, отколкото втората или всяка следващи части от него.
Добави коментар