Когато ви посветихме в тайните на вкуса, вероятно сме ви оставили с погрешното впечатление за някакво си просто усещане, което се формира в устата и се допълва от обонянието. Ами, да, ама това е като да кажем, че сексуалното удоволствие се определя само от допир и фрикция (триене, мхм). А къде останаха добрите стари очи, които сигурно са първият и най-важен орган на консумацията от всякакво естество, а?! Там са си, естествено, и играят много важна роля в нашите кулинарни и други хедонистични изживявания.
Ето, например, какво се случва, когато боядисате бялото вино с червена боя и го предоставите за проба на нищонеподозиращи сомелиери:
Случва се, че познавачи на виното не могат да разберат какво опитват или по-скоро си мислят, че могат, но грешат. Този прост пример много ясно демонстрира как вкусът (или това, което мозъкът интерпретира като вкус) се простира далеч отвъд сетивността на вкусовите рецептори и обонянието. И в това няма нищо учудващо, ако се замислим.
Днес повече от всякога сме свикнали да възприемаме храните и напитките с очите си (отчасти, защото получаваме сериозна визуална стимулация по всевъзможни комуникационни канали (рецепти в печатни издания и интернет, реклами, кулинарни предавания и т.н.)). Ако ни бъде показана ябълка, ние ще знаем, че това е ябълка, още преди да сме я опитали или помирисали. Мозъкът ни реално "вкусва" благодарение на информацията, която получава от същинския вкус, аромата, външния вид и текстурата на храната или напитката. Така цветът формира една много сериозна част от вкусовото възприятие. Експериментално е установено, че хората намират един и същ портокалов сок за по-малко вкусен, когато е с по-тъмен цвят. В същото време, когато към сока бъде добавено значително количество захар, участниците в експеримента не успяват да открият разлика с неподсладената негова версия. Когато през 1957 година за дизайна на етикетите на 7UP е използвано 15% повече жълто, потребителите са склонни да се закълнат, че напитката е с отчетливо по-лимонов вкус. Сладкишите пък се възприемат като по-апетитни, когато са сервирани в бяла, вместо в черна чиния.
inm.comВъпросната зависимост бихме могли да илюстрираме най-добре, ако си представим, че ни сервират син карфиол или пък зелена пържола. Въпросните храни може да са с идеален вкус и текстура, но наличието на толкова скандални цветове със сигурност ще се отрази на изживяването ни. Точно така в началото на 90-те години на миналия век производителят от Pepsi си погаждат много лош номер, като пускат на пазара прозрачното Crystal Pepsi, което трябва да носи внушението за "чистота" и "здравословност". Консуматорите явно не могат да се абстрахират от нестандартния цвят, защото продуктът е изтеглен от пазара едва след няколко месеца.
Поуката е, че нашите сетива рядко функционират сами за себе си, а работят в екип, за да ни доставят всевъзможни приятни и неприятни усещания. Вкусът е дело на мозъка и той лесно може да бъде манипулиран с помощта на различни добавени цветове. Следващия път, когато искате да оцените качествата на един купешки продукт, затворете очи и се опитайте да се фокусирате единствено върху истинския му вкус. Представете си как би ви се харесал, ако беше черен или сив на цвят. Току-виж сте преосмислили покупката си.
Добави коментар
Поздравления приятели... страхотни сте.
Днес научих за умами (явно бях пропуснал старата статия) и много се изкефих :)