Последния път, когато проверих, една от основните цели на журналистиката, било тя фокусирана в политическа, икономическа, спортна, здравословна или друга тематика, беше да информира. Да отразява обективно събития, да намира достъп до информация, с която средностатистическия читател няма досег, да превежда данните на разбираем за същия този читател език, да посочва и изобличава неистини.
Това, което се прави понастоящем, в повечето случаи е доста далеч от идеала за журналистика, а понякога дори напълно му противоречи. Истината е, че всички ние ядем и пием, за да живеем, а за да ядем и пием, обикновено се нуждаем от пари. Парите в уеб журналистиката се изкарват с трафик. Най-много трафик, от своя страна, принципно се привлича от сензации, каквито, за съжаление, не се случват всеки ден. Затова много колеги са принудени да си ги създават сами, измисляйки си информация или преиначавайки реално съществуваща такава.
Ще ви дам един много показателен пример, за който прочетох в случайно попаднала ми статия от сайта на списание Forbes. Става дума за съвсем истинско изследване, публикувано в Journal of Agriculture and Food Chemistry под въздългото, твърде скучно и навярно неразбираемо за масовия читател заглавие "Суплементирането на високомазнинна диета с хлорогенна киселина се асоциира с инсулинова резистентност и натрупване на мазнини в черния дроб при мишките".
Но такава си е науката – скучна, непонятна и прекалено обстоятелствена. В документа се разглежда влиянието на хлорогенната киселина (фенолно съединение, което се намира в листата и плодовете на кафето и други двусемеделни растения) като добавка към менюто на мишки, поставени на високомазнинна диета. От текста на изследването става ясно, че има незначително увеличение на мастните натрупвания в черния дроб на групата, в която към стандартния порцион е добавена и хлорогенна киселина, а също така се наблюдават и леко завишена инсулинова резистентност и признаци на нарушено окисление на мастните киселини. Всичко това може и да е много интересно за учените и за мишките, но за повечето от нас не означава нищо или най-малкото – не ни вълнува по какъвто и да било начин. Не и представено по този начин.
Затова ето как процедира журналистиката, поставена в условията на такава безнадеждна липса на сензационни открития...
Първо заглавие в австралийския новинарски сайт Perthnow.com.au - "Грешното количество кафе може да ви убие”. Зад него стои информацията, че "Изпиването на пет чаши кафе дневно – дори и безкофеиново – се свързва със затлъстяване и хронични заболявания от западноавстралийски учени. Това е първото изследване, което разглежда влиянието на по-големи дози кафе, а не на еквивалента на една или две чаши. То открива, че пет кафета удвояват количеството мазнини около органите в коремната кухина, а този тип масти причинява смъртоносни болести.”
Второ заглавие в индийският портал за новини Firstpost.com - "Изследване: изпиването на 5 чаши кафе дневно може да причини затлъстяване”. Текстът е идентичен: "Учените са открили, че когато мишки получат еквивалентна на пет чаши при хората кафе доза, те развиват два пъти повече висцерални мазнини. Това са най-опасните мазнини, които се събират около коремните органи."
Е, в случая не трябва да игнорираме и вероятността журналистите, отразили изследването, да са се подвели и от прес-информацията, която е била представена по такъв начин, че да внуши много по-релевантен за хората резултат. Но затова е особено добра идея, когато отразяваш един експеримент, да си прочел текста от него. Или поне резюмето. И да разполагаш с базов интерес и познания в областта, за която пишеш. За жалост, много колеги днес вярват, че е достатъчно да си завършил "Журналистика", за да си компетентен по всякакви въпроси. Или ако не това, то поне да напипваш сензацията дори в теми, които са ти безкрайно чужди.
Добави коментар