Все още се намира по някоя заблудена душа, която не яде по повече от еди-колко-си жълтъка дневно, защото в противен случай ще стане жертва на холестерола и милиони болести накуп. Въпреки това има все повече учени-авантюристи, които отвреме-навреме решават да проверят как едно или друго вещество, фигуриращо в състава на този потенциален извор на здравословни проблеми, реално влияе върху тялото.
Едно изследване, публикувано миналия месец в American Journal of Psychiatry, разглежда как приемът на холин от бременни жени се отразява върху мозъчното развитие на децата им. За целта са 100 дами се разпределят на произволен принцип в две групи – едната получава ежедневна добавка (еквивалента на количеството холин в 3 големи яйца), а другата получава плацебо, тоест нищо. След като бебетата на първата група майки се появяват на бял свят, те продължават да приемат по 100 мг холин дневно (еквивалента на 1 голямо яйце). На възраст от 1 и 3 месеца, тези деца се тестват за нещо, което се нарича "церебрална инхибиция". Въпросният термин се използва, за да опише способността на мозъка да се абстрахира от непрекъснато повтарящ се стимул. Представете си, че, докато се опитвате да пишете статия, колегата Боян от Sportuvai.bg не спира да барабани по бюрото си. В началото ви идва да му шибнете един задвратник, но понеже не сте възпитани по този начин, оставяте поведението му без физическо последствие. После неусетно започвате да го игнорирате все повече, фокусирайки се върху материала си, който ще стане по-хубав от неговия.
При някои мозъчни увреждания (като шизофренията, например) церебралната инхибиция е нарушена, което означава, че човек няма способност да се дистанцира от маловажни дразнители като барабаненето на Боян. За тях всяко следващо потропване е също толкова ясно осезаемо и дразнещо, колкото предишното и това наистина може да бъде влудяващо само по себе си.
Сега да се върнем на бебетата. 76% от тези, които получават холин преди и след раждането си, демонстрират нормални резултати на теста за церебрална инхибиция на 1-месечна възраст. При децата, които не получават тази добавка, този процент е едва 43. Това, разбира се, не превръща останалите 57% в шизофреници, но е добър показател за риска от възникване на подобни мозъчни увреждания в по-късна възраст.
Да, за да установят тези резултати, учените са използвали хранителна добавка, а не храна. Това се прави, за да може в максимална степен да се изолират всички други възможни фактори и наблюдаваните събития да се припишат с по-голяма сигурност на дадено хранително вещество. Ние обаче знаем, че освен холин, в жълтъците се съдържат и много други хубави неща като витамини A, D и B (фолиева и пантотенова киселина, витамин В6, витамин В12), фосфор, селен и различни мастни киселини.
Ако пък съществува обективна причина, поради която не желаете яйцата да фигурират в менюто ви (като алергия, например), наблегнете на черния дроб и органите, като цяло. За убедените вегани остават алтернативи като карфиолът, спанакът и бананите, но да знаете, че определено ще трябва да наблегнете на количествата :)
Добави коментар