Попаднах на фотографиите на Робърт Стърман съвсем случайно и останах като зашеметена. Не знам какво ме впечатли толкова. Дали фактът, че на снимките красиви хора демонстрират перфектна техника в изпълнението на различни йога асани или... Прекрасното, мистично изкуство на мистър Стърман. Каквото и да е, то ме накара да потърся артиста (който е и художник) и да му направя интервю.
Робърт не обича да го наричат йога фотограф. Твърди за себе си, че просто снима живота, а асаните са прекрасен начин да разкрие красотата на съществуването.
Към настоящия момент, талантливият американец живее в Санта Моника (Калифорния), но не се задържа дълго време у дома. Пътува много. Бил е в Куба, в Индия, в Непал... А душата му на пътешественик го приканва да търси нови и нови дестинации.
Уникалните му фотоси се появяват редовно в престижни списания и многократно е получавал различни награди. Ако сте любопитни да разберете за какво си говорихме, моля заповядайте в интервюто:
Здравей, Робърт! Сподели нещо повече за себе си: кой си ти?
Аз съм поет-визионалист. А към настоящия момент изследвам красотата на асаните в йога, за да покажа човешкия стремеж за пълноценно и достойно съществуване.
Robert SturmanРазкажи ни за първата си среща с
древната индийска практика?
Първият ми клас се случи, когато бях на 19, през 1979-та. Отне ми години занимания, за да изградя истинска любов към йога и да се възползвам от това, което тя ми предлага. Иначе, практикувам с една единствена идея: да елиминирам излишното :)
Не е случайно, че любимият ми цитат от испанския художник и скулптор Пикасо е: "Изкуството означава да елиминираш излишното". Чувствам, че за мен йога е същото. Когато разпъна шалтето, идва моето време да "вляза" в себе си и да премахна обстоятелствата, които ми пречат да бъда свободен.
Коя е любимата ти поза?
Обичам да изпълнявам стойка на глава. Всички вариации на поза воин са ми любими, харесвам и шавасана.
За мен йога е онзи специален момент, който ми позволява да остана сам със себе си.
А кога срещна фотографията? И как реши да комбинираш двете?
Започнах да снимам още на 14 години. Тогава баща ми ме прати в интернат, а на сбогуване ми подари първия фотоапарат в живота ми. Попитах го какво трябва да фотографирам, а той ми отвърна: "Всичко, което обичаш". И досега това е един от най-великите арт съвети, които съм получавал някога.
Когато бях на 18 пък, попаднах на т. нар. полароидна техника, която ти позволява да режеш снимките, докато не са изсъхнали още. Тя създава наистина уникално усещане за работа. После започнах да пътувам и да реализирам фотоси, които разкриват красотата на различните култури.
Снимаш хора, които правят йога. Разкажи ни нещо повече за своите модели: как ги намираш?
Моделите ми са твърде разнообразни личности, а най-често - йога учители. Същите са много отдадени на практиката си и с тях е наистина лесно да се прави изкуство. Асана е чиста поезия. А от артистична гледна точка, йогините са невероятни модели, защото с телата си изразяват нещо наистина дълбоко.
Иначе, често ползвам интернет, за да се свързвам с тях. Голяма част откривам в квартала си – това много помага да станем приятели. Чувстваме се комфортно в комуникацията си, вярваме си и сме по-склонни да бъдем открити. Творческото сътрудничество може да бъде сложен процес, който изисква тонове уважение между хората. Най-голямата награда в професията ми е да виждам красотата и да вдъхвам живот на всяка форма, да я превръщам в изкуство.
Кой е любимият ти модел?
Има няколко, с които работя непрекъснато – отново и отново. Всъщност, те са тези, които искат да се показват. С тях ставаме приятели и изкуството се превръща в естествен израз на връзката ни.
Има и такива, които съм срещал само веднъж, но снимките с тях ще живеят вечно. Това се случва непрекъснато – изкуството и моментът, които споделям с модела, са неща, което ценя искрено. Проектът ми със затворниците, практикуващи йога, е най-яркият пример за тази особеност. Рядко се срещам с въпросните мъже, но фотографиите, които им направих, имат непреходна стойност.
Човек никога не трябва да подценява силата на фотографията, като пряк резултат от уязвимостта и доверието между фотографа и модела. Портретите не се правят с фотоапарат, а са логично следствие от "сделката" между две души. Изкуството да бъдеш артист е в това да работиш със сърцето си. И най-модерните фотоапарати + техните "майстори" изглеждат примитивни на фона на състраданието.
Спомена за затворници, които правят йога... Ще ни разкажеш ли малко повече за този проект? Как ти хрумна да потърсиш вдъхновение в американската наказателна система?
Бях въведен в дебрите ѝ от един директор на калифорнийски затвор. Но всичко, което видях тогава, бяха ужасяващи сцени, за които не искам да си спомням дори. Така, когато се появи възможност да покажа нещо позитивно в затворническата система на САЩ, изобщо не се поколебах да я използвам.
Затворниците, които снимах, бяха наистина отдадени йогини. Никога не попитах какво са извършили, за да са зад решетките. Не беше моя работа да знам. Бях там, за да създавам изкуство с тях, възползвайки се от предоставената възможност.
Нужно е да осъществиш дълбока връзка с хората, за да уловиш с фотоапарата си всеки нюанс на емоцията и уязвимостта. Иначе казано, когато снимам, в сърцето ми няма място за колебание, страх, въпроси и объркване.
А затворническият проект беше наистина вдъхновяващо приключение. Радвах се на огромната емоционална, физическа и умствена сила, на която ставах свидетел непрекъснато. Тя се излъчваше от човешки същества, които вече не се оплакваха. Бяха приели положението си и се опитваха да се справят с него – всеки по своя си начин.
Тези мъже бяха направили съзнателен избор да живеят вътре в себе си. Повечето затворници не го правят. Да не говорим за свободните хора...
През последните години йога стана доста модерна. Не смяташ ли, че има нещо нередно в тази тенденция?
Мисля, че йога е модерна, защото помага на хората да се чувстват добре. И в това няма нищо нередно.
Обичаш да снимаш хора в т. нар. поза танцьор. А има ли асана, която е трудна за улавяне от фотографска гледна точка?
Позите, при които е нужен баланс на ръце, са трудни за фотографиране. Защото тогава фотоапаратът трябва да е поставен ниско долу, за да хване драматизма на асаната. Харесва ми да мога да виждам небето под човека, който изпълнява позата.
Какъв е следващият ти проект?
Възнамерявам да снимам жени затворнички, отдадени на йога. Също така, искам да открия практиката за децата. Същевременно разбрах, че промяната не става за една нощ. Може би просто трябва да започнем с това да бъдем по-добри хора.
Добави коментар