Скоро не съм правил публични кулинарни самопризнания, което за вас може би е добре, но за мен представлява стрес и несгода. Затова днес ще ви занимая накратко с обстоятелството, че не обичам леща. Вари я, печи я, пържи я, задушавай я, лещата си остава леща и това винаги е било повече от смущаващо за мен.
Бидейки човек, който по принцип обича храната и не се свени да я опитва по всевъзможни начини, се чувствам неудобно от този факт. Затова преди време реших да се самопредизвикам за откриването на начин, по който да натикам това иначе симпатично бобово растение в устата си, по възможност с удоволствие. Знаех, че този начин вероятно се крие в кулинарните похвати на индийците. Те боравят с такова обилно количество подправки, че са в състояние да замаскират миризмата дори на нещо, което по принцип бихте заобиколили от 20 метра с противогаз. Така се озовах пред кухненската маса със следния широк набор от продукти:
-
500 гр червена леща
-
100 гр масло
-
1 парче корен от джинджифил с размера на палец, обелено и настъргано
-
4-5 скилидки чесън, пресовани
-
3 ч.л. семена от кориандър
-
3-4 зърна бахар
-
2 дафинови листа
-
3-4 пъпки карамфил
-
1/2 пръчка канела
-
1 ч.л. кимион
-
1 ч.л. куркума
-
сол на вкус
-
сокът от един лимон
-
1/2 връзка магданоз, накълцан наситно
Начин на приготвяне:
inm.comТова са много подправки, да! Все пак си имаме работа с индийци или поне се вдъхновяваме от тях.
Сухите съставки ще използваме за направата на масала, което се случва чрез поставянето им в блендер или кафемелачка и смилането им. Чисто, просто и ароматно.
Междувременно разтопете маслото на среден до силен огън в съд с дебело дъно и след нагорещяването му, бързо запържете в него чесъна и джинджифила. След около 5 секунди към тях добавяте масалата и разбъркайте интензивно за още 3-5 секунди, но не повече, за да не загори положението. Това ще отключи аромата на подправките по неповторим начин и бихте могли да очаквате позвънявания от съседите, които са изпитали внезапна, но непреодолима потребност да ви дойдат на гости с купичка в ръка. Не им отваряйте, защото имате още работа.
Тя се състои в добавянето на изплакнатата леща и вода в обем около 600-700 мл. Изчакайте да заври и намалете огъня, така че да имате къкрене. Бихте могли да покриете съда, но разбърквайте периодично, тъй като съдържанието му се сгъстява и има риск да залепне на дъното. След 15-20 минути вероятно ще имате готовност за пасиране. То става на изключен вече котлон посредством пасатор, директно в самия съд, разбира се.
Остава ви само да посолите, да добавите лимоновия сок и магданоза. Препоръчително е сервирането под формата на гарнитура към нещо, което е мучало, кудкудякало, бляло или квичало.
Така аз проядох леща. Почти съм сигурен, че така могат да бъдат проядени и неща като стари обувки или пък класьори за визитни картички. Сега е ваш ред!
Добави коментар