Физическо възпитание

Винаги на първи юни мислим за детето в нас. Винаги на първи юни мислим за нашето дете. Бидейки леко деформирани от личните си интереси, често се случва да си задаваме въпроса "Кога е добра идея да позволим на едно дете да тренира с тежести?". И колкото повече си го задаваме, толкова повече се доближаваме до краткия отговор "Когато детето е готово за това".

Всички сме чували как щангите могат да навредят на организма, психическото развитие и едва ли не сексуалната ориентация на децата, и те не трябва да пипат тежко до навършването на определена възраст. В по-голямата си част подобни твърдения са абсолютно безпочвени, но това не означава автоматично, че трябва да хванем хлапетиите за ушите и да ги натикаме по фитнесите. Тренирането с тежести има изключително благотворно влияние върху здравето, физиката и атлетическите качества, но детето наистина трябва да бъде готово за него. Какво означава това?

Физическата култура не е събитие, което ни спохожда при навършването на определена възраст. То е нещо, което бихме могли да определим като континуум. В процеса на израстване ние непрекъснато придобиваме умения, които се надграждат едно друго. Претъркалянето и пълзенето при бебетата поставя основите за усвояването на по-сложни действия като ходене, тичане и катерене. Първоначалното клечане прераства в изправяне. Олюляването в изправено положение прераства в ходене, което от своя страна преминава в тичане и т.н. Всяка следваща фаза в този континуум е по-предизвикателна от предходната. Първия път, когато сме се изправили като деца, сме поставили тялото си пред едно много сериозно изпитание. Стоенето на два крака изисква много повече сила, баланс и координация, отколкото седенето или пълзенето. Колкото повече сме стояли, толкова повече сме се адаптирали към този двигателен модел и сме ставали все по-ефикасни в изпълнението му. След което сме тръгнали нанякъде...

А какво щеше да се случи, ако при първите опити за изправяне, родителите ни бяха връчили една щанга, макар и съвсем мъничка? И без това трудната ни задача щеше да се превърне в невъзможна. Всеки път, когато добавим съпротивление към двигателен модел, който ни е неприсъщ или не сме усвоили достатъчно добре, ние се обричаме на много лоши неща. Което ще рече, че тренирането с тежести може да почака, докато сме сигурни, че децата ни могат да се движат качествено.

А, за съжаление, в днешно време това може и никога да не се случи. Замислете се за нивото на физическа подготовка, което те получават в училище. Помислете с какво са заместени класическите форми на детско развлечение като фунийки, стражари и апаши, картоф, кър, дама, скачане на ластик и въже, крадене на череши и съревнование кой ще скочи от козирката на входа без да си избие зъбите с коляно.

Тренирането с тежести може да накара един човек да се движи по-добре. То може да подобри стойката му и да го направи много по-силен. Но трудно ще научи детето ви да ходи, да тича, да скача и да се катери. Единственият начин за придобиване на тези умения е тяхното практикуване.

Колкото по-неопитно е едно дете в двигателно отношение, толкова по-обща трябва да бъде неговата подготовка. Първоначално то трябва да има възможността да играе физически игри. Когато те го "снабдят" със способност да се движи, тогава може би е подходящ момент за по-нататъшна специализация чрез упражнения със собствено тегло като клекове, напади, набирания, лицеви опори, планкове, скокове на дължина и височина и др.

Ако сте уверени, че детето е овладяло всички тези движения, тогава бихте могли да го насърчите да тренира с външно съпротивление. И под това имаме предвид свободни тежести като медицински топки, дъмбели, щанги, скрипци и пудовки, които дават възможност на тялото да се движи по предвидения му от природата начин. Машините имат своето място в тренировката, но също така имат и неприятното свойство да фиксират движението в треактория, която не винаги е препоръчителна от биомеханична гледна точка, защото могат да деформират двигателните навици на неопитния трениращ.

И не на последно място, не забравяйте от време на време да поглеждате към детето в себе си. Присъства ли все още играта във вашия живот? Разполагате ли с необходимата физическа култура, която да ви позволи да тренирате ползотворно и безопасно с тежести? Има ли двигателен модел, който е пострадал от съвременния ви начин на живот и изисква от вас да направите крачка назад в континуума и да го реконструирате?